На 31.01.2020 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия се оттеглиха от Европейския съюз въз основа на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. В Споразумението за оттегляне бе предвиден преходен период, който изтече на 31.12.2020 г. След приключване на този период разпоредбите на правото на ЕС в областта на ДДС вече не се прилагат по отношение на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

От 01.01.2021 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за целите на ЗДДС, се разглеждат като трета страна. Независимо от това обстоятелство, когато става въпрос за доставка на стоки, то следва да се вземе предвид Протоколът за Ирландия/Северна Ирландия, който представлява неразделна част от Споразумението за оттегляне. В Северна Ирландия, когато предмет на доставката е стока ще продължи прилагането на законодателството на ЕС в областта на ДДС. За всички останали сделки приложение ще намерят разпоредбите на законодателството на Обединеното кралство.

Не стои така въпросът с доставките на услуги, обаче. Доставките на услуги, за разлика от доставките на стоки, не са обхванати от Протокола. Поради тази причина, по отношение на доставките, които имат за предмет услуги, без значение дали се предоставят на лице от Обединено кралство Великобритания или на лице от Северна Ирландия, ще бъдат прилагани правилата, които се отнасят за доставки между държави членки и трети страни.

Предвид това обстоятелство, в случаите когато получател по доставката на услуга е данъчно задължено лице от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и мястото на изпълнение на услугата се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, ДДС не се начислява. Издадената фактура не следва да намери отражение  във VIES – декларацията, тъй като за целите на облагане на услугите Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия се считат за трети страни.

В този ред на мисли, нека обърнем внимание на обстоятелството, че когато българска фирма, нерегистрирана за целите на ЗДДС, предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на лица от Обединеното кралство и Северна Ирландия, то за тази фирма няма да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС.

Когато българска фирма, регистрирана за целите на ЗДДС, е получател по доставка на услуга от лице от Обединено кралство Великобритания или Северна Ирландия и услугата е с място на изпълнение на територията на България, то по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за нея възниква задължение за самооблагане, чрез издаване на протокол по чл. 117 от с.з.

Когато българската фирма не е регистрирана по реда на ЗДДС и получава услуга от лице от Обединеното кралство или Северна Ирландия, то за нея ще възникне задължения за регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС.