Във връзка с изпълнение на сключени договори с контрагенти, възниква необходимост работници и служители, назначени в дружеството на трудови договори да бъдат командировани в съответните населени места. По решение на управителя, на командированите лица се изплащат съответно:

  • 50 лв. за всеки ден от командировката, когато лицето остава да нощува в населеното място ден изплащат дневни;
  • 30 лв., когато командированият не се налага да нощува в населеното място.

Поради определени обстоятелства, на част от командированите лица от персонала не са изплатени командировъчните пари към 31.12.2020 г.

Възникват следните въпроси:

  1. Следва ли командировъчните пари в посочените размери да бъдат третирани като доход на персонала? Следва ли командированите лица да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
  2. Как следва да се приложи осигурителното законодателство?
  3. Следва ли със сумата на неизплатените командировъчни към 31.12.2020 г. да се увеличи счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО /да бъдат посочени в ред 5 от ГДД по ЗКПО/?

Следва ли командировъчните пари в посочените размери да бъдат третирани като доход командированите лица и възниква ли за тях задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?

Облагаемият доход от трудови правоотношения се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 24 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя. В ал. 2 на цитираната разпоредба са посочени доходите, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. По смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:

  • пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство. Видно от цитираната норма, на първо място, определящо за данъчното третиране на командировъчните пари като облагаеми и необлагаеми е изискването за тяхната документална обоснованост.
  • дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Съгласно чл. 19 от Наредбата за командировките в страната /НКС/, командированите лица имат право на дневни пари в следните размери:
  • 20 лв. за всеки ден от командировката, когато командированият остава да нощува в населеното място;
  • 10 лв., когато командированият изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване.

Предвид цитираните разпоредби в облагаемия доход от трудови правоотношения се включват:

  • пътните и квартирните пари, които не са документално доказани по реда на действащото законодателство, както и
  • превишението над двукратния размер на дневните командировъчни пари, определен в съответствие с конкретния нормативен акт – в случая това е НКС.

За целите на данъчното облагане, дневните командировъчни пари са необлагаем доход до двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

Следователно, тъй като в конкретния случай, във връзка с командироването на персонала работодателят е разрешил изплащането на суми, превишаващи двукратния размер на дневните пари, определени в чл. 19 от НКС /50 лв. при нощуване и 30 лв. без нощувка/, то превишението представлява облагаем доход по смисъла на чл. 24 от ЗДДФЛ.

Предвид чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, по смисъла на който облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, това превишение следва да бъде включено на общо основание в облагаемия доход на командированите лица за целите на авансовото облагане на чл. 42 от ЗДДФЛ.

Съответно, съгласно чл. чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

  1. плащането – при плащане в брой;
  2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
  3. получаването на престацията – за непаричен доход.

С други думи казано, при трудовите правоотношения задълженото лице за начисляване и удържане на данъка е работодателят, като удържаният данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се посочва в декларация обр. 6.

Също така, работодателите са задължени, съгласно чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ, да изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение. Тази норма задължава предприятията – платци на доходи, да декларират и изплатените в по-голям от определения по НКС размер на дневни пари за командировки.

На основание чл. 52, ал. 1, т. 1, не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения, когато към 31.12. на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити доходи през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година. Следователно, в разглеждания казус за командированите лица не възниква задължение за подаване на годишна данъчна декларация.

Приложение на осигурителното законодателство

Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по §3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения.

Ако размерът на изплатените дневни пари надхвърли двукратния размер, определен с нормативен акт, както е в конкретния случай, то разликата над двукратния размер се счита за осигурителен доход и върху тази сума се начисляват и внасят задължителни осигурителни вноски.

Относно размерите на осигурителните вноски приложение ще намерят разпоредбите на:

  • чл. 6, ал. 1 от КСО – за ДОО;
  • чл. 157 от КСО – за ДЗПО;
  • чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК – за здравно осигуряване.

Следва ли със сумата на неизплатените командировъчни към 31.12.2020 г. да се увеличи счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО?

Признаването на счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице, е свързано с изпълнение на изискванията на:

  • специалната разпоредба на чл. 33 от ЗКПО – Разходи за пътуването и престой на физически лица. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
  • общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост на разхода, която се отнася отнасяща се за всички счетоводно отчетени разходи, които оказват влияние на счетоводния, а от тук и на данъчния финансов резултат. Съгласно цитираната норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определят обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка и др.

За целите на корпоративното подоходно облагане, разходите за командировки,

извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица.

Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера

на разходите за пътуване и престой. Изплатените дневни командировъчни пари в размер, превишаващ двукратния, посочен в нормативен акт, подлежат на данъчно регулиране чрез ЗДДФЛ.

С оглед на гореизложеното, при положение, че са изпълнени упоменатите по – горе изисквания, а именно:

  • изпълнено е условието по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно разходите за пътуване и престой /дневни пари/ са свързани с дейността на дружеството;
  • разходите за пътуване и престой са доказани с първични счетоводни документи,

то отчетените счетоводни разходи ще се третират като признати за данъчни цели.

Следва да се има предвид, че е необходимо да бъдат изпълнени и общите изисквания на ЗКПО по отношение на направените разходи, а именно те да не са извършени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона, както и да не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗКПО.

В допълнение, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗКПО разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. По аргумент на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, цитираната разпоредба не се прилага за разходите, които представляват обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт.

Командировъчните пари, които се полагат на лицата по трудов договор, по своята същност представляват обезщетение, изрично регламентирано като такова в Кодекса на труда /КТ/. Правото на командированите лица да получат освен брутното си трудово правоотношение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет, е регламентирано с разпоредбата на чл. 215 от Кодекса на труда.

Предвид гореизложеното, посочените обезщетения /пътни, дневни и квартирни пари/ попадат в изключението от данъчна регулация по чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗКПО.