Фирма, установена само в България и регистрирана за целите на ЗДДС, изпраща стоки до Германия при режим на складиране до поискване във връзка с предварително сключен договор с клиент – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия. Договорът е прекратен и на склад в Германия остава стока, собствеността върху която не е прехвърлена.

В редовете по – долу ще разгледаме какво е данъчното третиране от гледна точка на ЗДДС ако за остатъка от намиращата се на територията на Германия стока, върху която собствеността не е прехвърлена, българската фирма:

  1. успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друг контрагент – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия;
  2. НЕ успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друго данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия и реши да върне стоките в България;
  3. НЕ успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друго данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, което да замести лицето по първоначално сключения договор и намиращите се на територията на Германия бъдат продадени на друго лице;
  4. НЕ успее нито да намери нов клиент, нито да върне стоките в България;
  5. изпраща стоките до държава различна от държавата членка /трета страна или друга държава членка/, в която първоначално стоките са пристигнали или превозът им е завършил.

В статията Режим на складиране на стоки до поискване от гледна точка на ЗДДС – част първа стана въпрос за условията, които трябва да са изпълнени, за да бъде приложен новия режим на складиране на стоки до поискване, с който се въвеждат облекчени правила за определени случаи на вътреобщностно движение на стоки. Когато към момента на прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик, са изпълнени посочените в закона условия и ако прехвърлянето се извърши в рамките на предвидения 12 – месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките, се смята, че към момента на прехвърляне на правото на разпореждане е налице вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице, което изпраща стоките, с място на изпълнение държавата членка, от която стоките са транспортирани. В същия този момент е налице вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице, на което се доставят стоките, с място на изпълнение в държавата членка, в която стоките пристигат или завършва превозът им.

Важно е да не забравяме, че най – същественото условие, за да бъдат приложени облекчените правила на новия режим, е наличието на предварителна договореност с друго данъчно задължено лице за последваща доставка на изпратените стоки, като получател по доставката да е същото това друго данъчно задължено лице. Лицето, което изпраща стоките не трябва да е установено, включително и чрез постоянен обект, на територията на страната членка, където стоките пристигат. Също така, лицето, за което са предназначени изпратените стоки, следва да е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва. ЗДДС не поставя условия относно складирането на стоките, т.е. възможно е складирането им в склад на получателя, в склад на изпращача или друг складодържател, който няма общо с изпращача и/или получателя.

Винаги, обаче, съществува вероятност нещата да не се случат по предварително планирания начин. Например, възможно е вашия клиент, с който имате предварителна договореност във връзка с доставяните стоки, по една или друга причина, да не е в състояние да получи предварително договорените количества.

Възможно е българският доставчик да намери друг получател за остатъка от вече доставената стока в Германия, но е вероятно и да не намери и да се наложи да върне стоката обратно в България.

Ако за остатъка от намиращата се на територията на Германия стока, върху която собствеността не е прехвърлена, българската фирма успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друг контрагент – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия и при условие, че това се случи в рамките на 12 – месечния срок от пристигането или завършването на превоза, то прилагането на режима на складиране на стоки до поискване може да продължи. Достатъчно е българската фирма да посочи новия получател като заместващ първоначалния и да отрази заместването в регистъра по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС /Правила за попълване на регистъра съгласно ППЗДДС/. Също така трябва да отрази информацията в дневника за продажбите и да подаде VIES – декларация. Разбира се, че освен всичко останало, следва да са изпълнени и всички други условия, посочени в чл. 15а, ал. 2 от ЗДДС. При това положение на основание разпоредбата на чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС, прилагането на режима на складиране на стоки до поискване продължава до изтичане 12- месечния срок.

Когато в рамките на 12 – месечния срок собствеността върху стоките бъде прехвърлена към новия клиент, то за българската фирма ще е налице вътреобщностна доставка.

ВАЖНО  е да се знае, че замяната на клиента с нов не води до започване на нов 12 – месечен срок.

Ако за остатъка от намиращата се на територията на Германия стока, върху която собствеността не е прехвърлена, българската фирма НЕ успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друго данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия и реши да върне стоките в България /държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани/, като задължително отрази връщането им в регистъра по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС, то по смисъла на чл. 15, ал. 5 от ЗДДС преместването стоките по повод връщането няма да е приравнено на възмездна доставка движение на стоки между държави членки.

Ако за остатъка от намиращата се на територията на Германия стока, върху която собствеността не е прехвърлена, българската фирма НЕ успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друго данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, което да замести лицето по първоначално сключения договор и намиращите се на територията на Германия бъдат продадени на друго лице, то се счита, че българската фирма е извършила вътреобщностна доставка в България и вътреобщностно придобиване в Германия. В резултат на това за българската фирма възниква задължение за регистрация за целите на ДДС в Германия. Тъй като към момента на продажбата стоките се намират в Германия, то мястото на изпълнение на доставката към новия купувач е на територията на Германия и приложение ще намерят правилата на германското законодателство.

Ако за остатъка от намиращата се на територията на Германия стока, върху която собствеността не е прехвърлена, българската фирма НЕ успее нито да намери нов клиент, нито да върне стоките в България в рамките на 12 – месечния период, в деня, следващ изтичането на 12 – месечния срок, се счита, че българската фирма извършва вътреобщностна доставка в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани стоките и вътреобщностно придобиване в държава членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им, т.е. българската фирма извършва вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване сама на себе си. В този случай за българската фирма възниква задължение за регистрация в държавата членка, където са изпратени стоките /в конкретния случай Германия/.

Ако в рамките на 12 – месечния период от пристигането или завършването на превоза, за остатъка от стоката, върху която собствеността не е прехвърлена, българската фирма НЕ успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друг контрагент – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, а изпраща стоките до държава различна от държавата членка /трета страна или друга държава членка/, в която първоначално стоките са пристигнали или превозът им е завършил, по силата на чл. 15а, ал. 9 от ЗДДС се приема, че условията на режима за складиране на стоки до поискване не са изпълнени, непосредствено преди да започне това изпращане или транспортиране. Към този момент възниква основание за прилагане на чл. 15а, ал. 6 от ЗДДС, по смисъла на който се приема, че се извършва вътреобщностна доставка в държавата членка, от която стоките са изпратени и вътреобщностно придобиване в държавата членка на пристигане на стоките от българската фирма, която ги е изпратила.

Заключението, което може да бъде направено е, че ако в рамките на 12 – месечния срок българската фирма, която е изпратила или транспортирала стоките:

  • не успее да прехвърли собствеността на стоките по предварителната договореност със своя клиент – данъчно задължено лице, установено в Германия и регистрирано за целите на ДДС там,
  • не успее да върне стоките обратно в България
  • не успее да сключи договор за режим на складиране до поискване на стоки с друго данъчно задължено лице, което да посочи като заместващо лице по договора;
  • достави стоките на друго лице, което не може да бъде определено като страна по договор за режим на складиране до поискване на стоки;
  • изпрати стоките до трета страна или друга стана членка,

то се счита, че българската фирма извършва:

  1. вътреобщностна доставка в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани стоките, т.е. България в описаната ситуация

  и

  1. съответно вътреобщностно придобиване в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им, т.е. Германия.