Фирма, установена само в България и регистрирана за целите на ЗДДС, изпраща стоки до Германия при режим на складиране до поискване във връзка с предварително сключен договор с клиент – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия. Договорът е прекратен и на склад в Германия остава стока, собствеността върху която не е прехвърлена.

В редовете по – долу ще разгледаме какво е данъчното третиране от гледна точка на ЗДДС ако за остатъка от намиращата се на територията на Германия стока, върху която собствеността не е прехвърлена, българската фирма:

  1. успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друг контрагент – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия;
  2. НЕ успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друго данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия и реши да върне стоките в България;
  3. НЕ успее да сключи договор за режим на складиране до поискване с друго данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, което да замести лицето по първоначално сключения договор и намиращите се на територията на Германия бъдат продадени на друго лице;
  4. НЕ успее нито да намери нов клиент, нито да върне стоките в България;
  5. изпраща стоките до държава различна от държавата членка /трета страна или друга държава членка/, в която първоначално стоките са пристигнали или превозът им е завършил.

В статията Режим на складиране на стоки до поискване от гледна точка на ЗДДС – част първа стана въпрос за условията, които трябва да са изпълнени, за да бъде приложен новия режим на складиране на стоки до поискване, с който се въвеждат облекчени правила за определени случаи на вътреобщностно движение…