Физическо лице упражнява свободна професия. Регистрирано е като самоосигуряващо се лице. Лицето е и творец. Занимава се с фотографска дейност и по – специално аерофотография. Решава да изкара допълнителни доходи от тази дейност. Въпросното лице открива в интернет пространството огромна, развиваща се онлайн художествена галерия, която е собственост на американска фирма. Това е онлайн платформа, където утвърдени творци имат възможността да популяризират своята работа. След като направи безплатна регистрация, за лицето става възможно качването на изображение на неговото автентичното творчество. Клиентите получават правото да използват публикуваните фотографии срещу заплащане на фотографа. Отношенията между фотографа и клиентите се уреждат от общи условия, публикувани в сайта. Чрез интернет сайта, лицето сключва договор с американска фирма за използване на всички права за снимките.

За получените доходи от САЩ физическото лице попълва пред американското дружество декларация, на базата на която при изплащане на суми от фирмата, намираща се в САЩ, на лицето ще се удържат 5% данък.

Въпросите, на които ще отговорим са:

  1. Как следва да се декларира и какво е данъчното третиране на получения доход от гледна точка на ЗДДФЛ и ЗКПО?
  2. Възниква ли за лицето задължение за внасяне на осигурителни вноски?
  3. Прилагане на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между България и САЩ.

Как следва да се декларира и какво е данъчното третиране на получения доход от гледна точка на ЗДДФЛ и ЗКПО?

В разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина. При формиране на облагаемия доход на данъчно задължените лица съществено значение има определянето на вида на получения доход.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско право /ЗАПСП/ е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в чл. 3, ал. 1, т. 7 фотографските произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския, са изрично посочени като закриляни обекти на авторското право. Предвид чл. 18, ал. 1 от същия закон, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. За използване в този смисъл се смятат действия като публично показване на изобразително изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин /чл. 18, ал. 2, т. 6/. Носителите на права върху посочените произведения имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение използването на същите.

По смисъла на чл. 5 от ЗАПСП носител на авторско право може да бъде физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение /автор/. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени от закона. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техни опаковки. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

Предвид всичко изложено, в конкретната ситуация, получените от физическото лице доходи, представляват доходи от предоставено право на ползване на създаден от него обект на авторско право, а именно фотографски произведения и попадат в обхвата на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения.

Понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“ е дефинирано в т. 8, §1 на ДР на ЗДДФЛ. В тази норма е направена препратка към ЗКПО. По смисъла на т. 8, §1 на ДР на ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.

В описаната ситуация, за получаваните доходи от авторски и лицензионни възнаграждения е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 , б. „б“ от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността с 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, т.е. лицето има право на 40 на сто нормативно – признати разходи. Тази разпоредба е приложима и по отношение на лица, упражняващи свободна професия, а също и по отношение на такива, които упражняват дейност по извънтрудови правоотношения.

Тук е мястото да обърнем внимание, че възнагражденията, получени срещу отстъпено право за използване на произведения, не представляват доход от трудова дейност. Както казахме, тези доходи се получават в резултат на отстъпено право за използване на дадено произведение като обект на авторско право. Поради това доходите от авторски възнаграждения не следва да се включват в осигурителния доход по чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. върху авторските възнаграждения не се дължат осигурителни вноски за социално осигуряване.

Самоосигуряващите се лица, получили през годината  авторски и лицензионни възнаграждения, от отстъпено право на ползване,  не посочват тези доходи в Таблици 1 и 2 от Справката към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като върху тях не се дължат вноски за ДОО и здравно осигуряване.  Когато самоосигуряващите се нямат други облагаеми доходи, окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен за съответната година, тъй като доходът от авторски възнаграждения не се счита за доход, получен от трудова дейност.

Прилагане на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между Р. България и САЩ

Предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р. България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Между Р. България и САЩ е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, която е ратифицирана от Народното събрание и обн. ДВ, бр. 5 от 20 януари 2009 г. В чл. 12 от Спогодбата е посочено, че авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутния размер на авторските и лицензионните възнаграждения. Терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“, използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени като компенсация за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно или друго произведение (включително кинофилми и филми, магнетофонни записи и други средства за възпроизводство на образ или звук за радио- или телевизионно излъчване), на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит, както и печалби, получени при отчуждаването на всяко имущество, посочено по – горе, ако тези печалби зависят от производителността, използването или разпореждането с имуществото.

КАК СЕ ИЗБЯГВА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ?!

Когато става въпрос за доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, приложение ще намери чл. 22, т. 1, б. „б“ от СИДДО със САЩ, в който е предвиден механизъм за избягване на двойното данъчно облагане в България. По силата на цитирания член от СИДДО, когато местно лице на България получава авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на член 12 (Авторски и лицензионни възнаграждения) на тази спогодба могат да се облагат с данък в Съединените щати, България ще допусне, като приспадане от данъка върху авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Съединените щати. Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към тези авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Съединените щати.

В тази връзка, разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ изисква местните физически лица да прилагат към годишната си данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. удостоверения, издадени от компетентните власти на другата държава.