Българско дружество, нерегистрирано по реда на ЗДДС, е с основен предмет на дейност доставка на дизайнерски услуги. Оборотът на фирмата, реализиран от доставка на услуги към български юридически лица е в размер на 45 000 лева. Предстои сключването на договор с чуждестранни юридически лица, установени на територията на ЕС и регистрирани за целите на ДДС.

Въпросите са:

  1. В облагаемия оборот включват ли се доставките на услуги към чуждестранните юридически лица, регистрирани за целите на ДДС и установени на територията на ЕС?
  2. Какви задължения възникват за българското дружество във връзка с регистрация по реда на ЗДДС при започване на работа с данъчно задължени лица, установени на територията на ЕС?

В конкретния случай българското дружество извършва дизайнерски услуги на данъчно задължени лица, установени в България и Общността.

Основните правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържа в разпоредбите чл. 21 от ЗДДС и е в зависимост от статута на получателя на услугата – данъчно незадължено или данъчно задължено лице.

Мястото на изпълнение на услугата определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето – платец на данъка. Поради тази причина, изключително важно е правилното и точно определяне на статута на лицето – получателя на услугата.

Становище на НАП относно установяване статута на и местоположението на получател съгласно цитирания Регламент (ЕС) №282/2011

В Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (чл. 18) са определени доказателствата, с които доставчикът трябва да разполага за определяне статута на получателя на услугата. Когато получателят на услугата е установен в държава членка на ЕС, по силата на чл. 18 от Регламента, доставчикът на услугата може да приеме, че получателят на услугата има статут на данъчно задължено лице, ако е налице едно от следните две обстоятелства:

  • Получателят на услугата му е съобщил своя ДДС номер и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и на свързаното с него име и адрес.
  • Получателят на услуга няма ДДС номер, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаване на такъв.

Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател на услугата, установен в ЕС, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил ДДС номера си.

Ако доставчикът на услугата разполага с доказателства, които определят статута на получателя на услугата като данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на изпълнение на доставката ще се определи въз основа на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Ако данъчно задълженото лице, в качеството си на доставчик не се снабди със съответните доказателства, определени в Регламента и не може да приеме, че получателят на услуга има статут на данъчно задължено лице, то за определяне на мястото на изпълнение на доставката следва да се приложат правилата, които се отнасят за данъчно незадължени лица.

Когато получатели на услугата са данъчно задължени лица, установени в страни членки на ЕС, то за българската фирма, като доставчик на услугата, не възниква задължение за начисляване на ДДС. Това е така, тъй като мястото на изпълнение на доставката на тези услуги е извън територията на страната, т.е. приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, по силата на която когато получател на услугата е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.  Предвид това, когато получателят на услугата – данъчно задължено лице е установено в друга държава членка, то мястото на изпълнение на доставката ще бъде извън територията на България /територията на съответната държава, където е установен получателят/. Поради тази причина, осъществяваните доставки не попадат в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. В този случай, по силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за българската фирма, предоставяща услугата, няма да възникне задължение за начисляване на ДДС при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В този случай, по силата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, извършваните доставки на услуги, с място на изпълнение извън територията на страната, не формират облагаем оборот, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, подлежи на регистрация по ЗДДС. Съгласно ал. 4 на чл. 97а от ЗДДС за българското дружество като доставчик на дизайнерски услуги в полза на данъчно задължено лице, установено в Общността, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по – късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансовото плащане или настъпването на данъчното събитие/.

След като българското дружество се регистрира по чл. 97а от ЗДДС,  то не следва да начислява ДДС за доставките към своите клиенти, установени в България. Българското дружество не следва да начислява ДДС и за доставки на дизайнерски услуги към своите европейски контрагенти – данъчно задължени лица, но същият ще трябва да ги декларира в справка-декларация за ДДС и във VIES-декларация.

Важно е да се знае, че:

  • Регистрираните лица по чл. 97а от ЗДДС НЯМАТ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ДАНЪКА, КОЙТО СА СИ САМОНАЧИСЛИЛИ.
  • Регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС са длъжни да издават фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, но без да съдържат трайно вписаните реквизити по чл. 78 от, ал. 1 от ППЗДДС и нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
  • Регистрираните на основание чл.97а от закона лица отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на основание чл.82, ал.2, т.3 от закона.
  • Регистрираните лица по чл. 97а от ЗДДС могат да не изготвят дневник за покупките.
  • Следва да имате предвид, че при възникване на основания за регистрация по чл. 96, 97 и 99 от ЗДДС или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2 от същия закон, фирмата следва да се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.