Българско дружество, нерегистрирано за целите на ДДС, е с основен предмет на дейност строително монтажни работи. Предстои сключване на договор за реконструкция на сграда в Букурещ с дружество, установено в Румъния и регистрирано за целите на ДДС там. Във връзка с изпълнение на сключения договор, възниква необходимост от закупуването на специфично оборудване. Оборудването ще бъде доставено директно в Румъния от немски доставчик, регистриран за целите на ДДС в Германия. Стойността на оборудването е в размер на 32 000 лева. След изпълнението на сключения договор в Румъния, българското дружество възнамерява да продаде закупеното оборудване.
Възникват въпросите:
- Следва ли българското дружество да се регистрира по реда на чл. 97а от ЗДДС преди сключване на договора с румънското дружество?
- Покупката на оборудването от немския доставчик вътреобщностно придобиване ли е? За българското дружество възниква ли задължение за регистрация по реда на чл. 99 от ЗДДС?
- Как следва да се третира последващата продажба на оборудването от гледна точка на правилното прилагане на ЗДДС? Как следва да бъде обложена?
На регистрация по чл. 97а от ЗДДС от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Тази регистрация е специална и е само за целите на деклариране на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Поради това в чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС е предвидено, че за регистрирано по този ред лице, за което възникват основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или регистрация по избор по чл.100, следва да се регистрира по съответния ред и в законоустановените срокове.
Следва да обърнем внимание, че на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките на услуги е там, където е установен този получател, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Същевременно в ал. 4 на чл. 21 от ЗДДС са въведени изключения от основното правило. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
За доставки на услуги по чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС не възниква задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.
Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че в конкретния случай българското дружество ще извършва реконструкция на сграда на територията на Румъния, т.е. ще извършва услуги, свързани с недвижим имот по чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, се налага извода, че за българското дружество не възниква задължение за регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС.
На основание чл. 99, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки и не е регистрирано по реда на чл. 96, 97, 98, 100 и чл. 102. Тази регистрация също е специална и е само за целите на начисляване на ДДС за вътреобщностно придобиване. Поради това в чл. 99, ал. 6 от ЗДДС е въведено задължение за лицата, за които възникват основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 или регистрация по избор по чл. 100, да се регистрират по съответния ред и в законоустановените срокове.
Вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Основното правило при вътреобщностното придобиване на стоки е, че доставката се облага в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Предвид това, на основание чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и подлежи на облагане в страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната.
Независимо от посоченото общо правило, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Разпоредбата е „защитен механизъм“, гарантиращ че вътреобщностното придобиване ще бъде обложено с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗДДС, придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, когато лицето разполага с доказателства, че придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Тъй като данъчнозадължените лица могат да бъдат регистрирани за целите на ДДС в повече от една държава членка, при осъществяване на вътреобщностно придобиване, както Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, така и ЗДДС, не съдържат изискване с идентификационния номер по ДДС на коя държава членка следва да се идентифицира лицето във връзка с придобиването. Данъчно задълженото лице може да избере кой идентификационен номер да предостави на доставчика си. В зависимост от това е и данъчното третиране на мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване.
Предвид гореизложеното, ако при закупуване на оборудването дружеството се идентифицира с български ДДС номер, ще извърши вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, за което следва да начисли ДДС чрез издаване на Протокол по чл. 117 от ЗДДС. За начисления ДДС за вътреобщностното придобиване в този случай за дружеството няма да възникне право на данъчен кредит.
Ако дружеството не се идентифицира с български ДДС номер ще формира оборот за регистрация за вътреобщностно придобиване в Румъния, поради което следва да се запознае с румънското законодателство.
Във връзка с последващата продажба на оборудването в Румъния, следва да обърнем внимание, че мястото на изпълнение на доставката на стоки се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС. Определящото в случая е дали стоката се превозва или не.
На основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.
Следователно, мястото на изпълнение на доставката на оборудването към румънския получател, независимо дали оборудването ще се превозва или не, ще е на територията на Румъния.
Предвид това, че дружеството ще извършва независима икономическа дейност на територията на друга държава членка, то следва да се запознае със съответното данъчно законодателство.
