Българско дружество с ограничена отговорност, с чуждестранно участие, желае да назначи за управител чуждестранно физическо лице. Новият управител е осигурено лице в дружеството майка в Германия и е местно лице на Германия за целите на данъчното облагане. Неговото идване в България ще бъде епизодично.

Въпросите са:

  1. Какъв договор следва да се сключи с новия управител?
  2. При условие, че новият управител е осигурено лице в Германия, то как следва да се осигурява в България?

В разглеждания случай става въпрос за дружество с ограничена отговорност, което се представлява от управител. На основание чл. 141, ал. 2 от Търговския закон /ТЗ/, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик /чл. 141, ал. 7 от ТЗ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, общото събрание, което се състои от съдружниците, избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Няма нормативен акт, който точно да определя какво да бъде съдържанието на договора за управление и контрол.

На основание чл. 141, ал. 4 от ТЗ, овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Това означава, че при дружествата с ограничена отговорност, няма нормативно изискване по отношение на срока на договора за управление и контрол.

Предвид гореизложеното, в описания случай правоотношението с новия управител следва да се оформи в писмена форма с договор за управление и контрол.

По отношение на приложимото осигурително законодателство следва да се изясни и удостовери коя държава – членка на Европейския съюз /ЕС/ е компетентна спрямо него за целите на социалната сигурност.

За лицата, граждани на държави – членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, като се възползват от правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат следните регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на ЕС:

  • Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
  • Регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към граждани на държава – членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава – членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Един от основните принципи, установени в Регламент (ЕО) № 883/2004, е определяне на приложимото осигурително законодателство.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 /чл. 11 – 16/, при условие че е налице трансгранична ситуация /пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват/.

За да се установи дали за едно лице/работник или самоосигуряващо се лице/, което попада в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, се дължат социални и здравни осигуровки, то на първо място следва да се определи законодателството на коя държава – членка е приложимо спрямо него в областта на социалната сигурност.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е:

  1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
  2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.

На основание чл. 11, т. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.

Каква е ситуацията в конкретния случай?

  • Дружеството е регистрирано в България;
  • Управителят е гражданин на ЕС /германец/, който пребивава на територията на Германия /там е обичайния център на жизнените му интереси/;
  • Видно от описаното, управителят на това дружество ще извършва трудова дейност на територията на една или повече държави-членки за възложител, установен в България.

Налице е специфичен случай на трансгранична ситуация, при който гражданин на ЕС, в качеството си на управител на българско дружество, ще упражнява дейност на територията на една или повече държави – членки за възложител, установен в България.

Основното правило, установено с Регламента, при определяне на  приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.

В разглеждания случай, лицето ще работи на територията на различни държави от ЕС (Германия и България). Поради това е възможно да намерят приложение разпоредбите от Регламент (ЕО) № 883/2004, които са свързани с обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.

На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, лице, което упражнява дейности в две или повече държави-членки, е задължено да уведоми за това институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка по пребиваване. Пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 се определя според центъра на интересите на лицето. С чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 са въведени критериите за установяване на пребиваването.

В конкретния случай, на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, ако пребиваването на лицето по смисъла на регламента /центърът на интересите на лицето/ е в Германия, то това лице следва да уведоми за ситуацията компетентната немска институция.

Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от основния регламент и член 14 от регламента по прилагане. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава-членка, в която се извършва дейност, за временното определяне. Временното определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени от компетентните власти на заинтересованите държави-членки, в съответствие с параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на параграф 4 или поне една от заинтересованите институции не е информирала институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или има различно становище по въпроса.

Приложимото законодателство в областта на социалната сигурност се доказва с удостоверение А1. С него се удостоверява, че за лицето се прилага осигурителното законодателство на само една държава – членка, което го освобождава от прилагане на законодателствата на други държави – членки в сферата на социалната сигурност.

Основните случаи, в които се удостоверява определяне на приложимото законодателство са:

  • Заето лице в държава – членка, командировано на територията на друга държава – членка;
  • Самостоятелно заето лице в държава – членка, което отива да упражнява подобна дейност на територията на друга държава – членка;
  • Заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави членки;
  • Самостоятелно заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави – членки;
  • Лице, което извършва дейност като заето лице и като самостоятелно заето лице в различни държави – членки.

Предвид гореизложеното, приложимото осигурително законодателство в този случай се удостоверява с удостоверение A1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието осигурително законодателство е приложимо и съответно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки.