Физическо лице упражнява свободна професия. Регистрирано е като самоосигуряващо се лице. Лицето е и творец. Занимава се с фотографска дейност и по – специално аерофотография. Решава да изкара допълнителни доходи от тази дейност. Чрез американски сайт, където са качени снимките, сключва договори с американска и френска фирма /регистрирана за целите на ДДС във Франция/ за използване на правата за снимките. Клиентите получават правото да използват публикуваните фотографии срещу заплащане на фотографа. Отношенията между фотографа и клиентите се уреждат от общи условия, публикувани в сайта. В статията Доход от авторско възнаграждение. Данъци, осигуровки, СИДДО отговорихме на въпросите как следва да се декларира и какво е данъчното третиране на получения доход от гледна точка на ЗДДФЛ и ЗКПО?; възниква ли за лицето задължение за внасяне на осигурителни вноски?; как прилагаме Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между България и САЩ?

В редовете по – долу ще отговорим на въпроса подлежи ли физическото лице на регистрация по ЗДДС при така сключените договори и какви задължения възникват за него?

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ В КОНКРЕТНАТА СИТУАЦИЯ

Предвид чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на целите и резултатите от нея, т.е. в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, ако извършваната от тях дейност отговаря на определението за независима икономическа дейност, дадено в чл. 3, ал. 2 от закона и не попада в изключенията, изброени в ал. 3 от същия член.

В конкретната ситуация, така както е описана, дейността се извършва редовно срещу възнаграждение и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС лицето е данъчно задължено по смисъла на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като на основание ал. 2, т. 1 от същия член за доставка на услуга се смята и продажбата и прехвърлянето на права върху нематериално имущество.

Предвид изложеното следва, че в конкретната ситуация физическото лице представлява доставчик на услуга по предоставяне и прехвърляне на права върху авторско право, получател по която е данъчно задължено лице.

На първо място следва да се определи мястото на изпълнение на доставката на услуга, за да се прецени дали за физическото лице е налице задължение за регистрация по ЗДДС, а за определяне на мястото на изпълнение на предоставяната услуга е необходимо да се установи статутът на получателя на услугата.

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са описани в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

По силата на чл. 21, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

За определяне на статута на получателя на услугата приложение ще намери Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2001 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент). Там са изброени доказателствата, с които доставчикът следва да разполага за определяне статута на получателя. Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, която в конкретния случай е /Франция/, по силата на чл.18, §1 от Регламента доставчикът може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:

  1. получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет страницата на НАП; или
  2. получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.

Съгласно чл.18, §2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Ако доставчикът на услугата разполага с доказателства, които определят статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Ако данъчно задълженото лице, в качеството си на доставчик не се снабди със съответните доказателства, определени с чл.18, §1 от Регламента, и не може да приеме, че получателят по доставката има статут на данъчно задължено лице, то за определяне мястото на изпълнение на доставката следва да се приложат правилата, които се отнасят за данъчно незадължените лица.

В конкретния случай физическото лице предоставя услуги на данъчно задължено лице, установено на територията на държава членка /Франция/, т.е. за физическото лице ще са налице основания за регистрация по чл.97 а, ал. 2 от ЗДДС.

Важно е да се знае, че по силата на чл. 97 а, ал. 4 от закона възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем – датата на извършване на услугата или датата на плащането.

Съгласно чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, независимо, че физическото лице има регистрация по ЗДДС за въпросните доставки, за него не възниква задължение за начисляване но ДДС, тъй като същите ще са с място на изпълнение извън територията на страната – мястото, където получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност.

Съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, лице регистрирано на основание чл.97 а от закона няма право на данъчен кредит.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД ПРИ ОТЧИТАНЕТО НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ЛИЦА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 97 а ОТ ЗДДС

В чл. 114, ал. 1 от ЗДДС са посочени реквизитите, които трябва да съдържа издадената фактура. Едно от задължителните изисквания е данъчният документ да съдържа идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на доставчика, т.е. физическото лице следва да посочи в издадената фактура своя ДДС номер.

Предвид разпоредбата на чл.113, ал.9 данъчно задължени лица, които са регистрирани на основание чл.97 а, ал. 2 от ЗДДС нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. Когато тези лица предоставят услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка или на трета страна като основание за неначисляване на данък следва да посочат „чл. 21, ал. 2 ЗДДС“, а за доставки с място на изпълнение на територията на страната – „чл. 113, ал. 9 ЗДДС“.

Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят отчетни регистри –  дневник  за покупките и дневник за продажбите. Съгласно чл.113, ал. 2 от ППЗДДС  регистрираните лица на основание чл.97 а от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. За лицето не възниква задължение за деклариране в дневника за продажбите на извършените доставки на услуги към данъчно задължени лица, установени на територията на трети страни.

По силата на чл.113, ал.3 от ППЗДДС регистрираните лица на основание чл.97 а от закона могат да не изготвят дневник за покупките, като в този случай магнитният носител на дневника трябва да съдържа един-единствен запис със стойност „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.

Предвид гореизложеното, като лице регистрирано на основание чл.97 а, ал. 2 от ЗДДС физическото лице следва да отрази в дневника за продажби издадените от него фактури към френското дружество. Данъчната основа на доставките на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да бъдат отразени в колона 22 на дневника за продажби, съответно в колона 17 на справка–декларация.

За всеки данъчен период, регистрираното лице има задължение за подаване на справка-декларация – чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, а VIES-декларацията се подава само за данъчни периоди, в които са осъществени доставки по чл.21, ал.2 от ЗДДС и получател е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка.

Вижте още: Какви неприятности може да доведе на нерегистрираните по ЗДДС непознаването на чл.97а