Българска фирма, регистрирана за целите на ЗДДС в България, сключва договор с друга българска фирма за извършване на ремонтни дейности на логистична база. Имотът, собственост на българската фирма, се намира в Румъния. Българската фирма, която оказва услугата, е също регистрирана за целите на ЗДДС в България.

Ще отговорим на въпросите:

  1. Как следва да бъде документално оформена и отчетена за целите на ЗДДС описаната сделка между двете български фирми?
  2. Доставчикът има ли право на данъчен кредит за закупените материали, вложени в ремонта на недвижимия имот?

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС, на облагане по този закон подлежи всяка възмездна облагаема доставка на услуга. Съществен момент при определяне начина на облагане на доставките на услуги е правилното определяне на мястото на изпълнение на тези доставки. В зависимост от това място, доставките на услуги:

  1. са облагаеми на територията на България с приложима ставка на данъка 20 на сто;
  2. с място на изпълнение извън страната.

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС /съответно чл. 45 и 44 от Директива 2006/112/ЕО/. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от закона, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката. Когато няма такова място или обект, за място на изпълнение на доставката на услуга се приема мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя по доставката.

Ако следваме този основен принцип, то би следвало в тази ситуация, мястото на изпълнение на доставяната услуга по извършване на ремонт на имота да е на територията на България, тъй като получателят на услугата е данъчно задължено лице, установено на територията на страната. Да, обаче, това твърдение не е вярно! Въпреки, че получателят на услугата, в конкретния случай, е данъчно задължено лице, установено на територията на България, мястото на изпълнение на доставката на ремонтната услугата, няма да е в България. Причината за това се крие в обстоятелството, че недвижимият имот, който е обект на оказваната услуга, се намира в Румъния.

По силата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимия имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.

Определение на понятието „недвижим имот“ е дадено в §1 т. 82 в допълнителните разпоредби на ЗДДС, която автоматично препраща към чл. 13б от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги.

Съгласно чл. 13б от Регламент №1042/2013 за целите на прилагане на Директива 2006/112/ЕО за „недвижим имот“ се счита:

а) Всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение;

б) Всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена;

в) Всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори;

г) Всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията;

Като вземем под внимание цитираната дефиниция за недвижим имот, логистичната база, която е предмет на предоставяната услуга по ремонт, се третира като недвижим имот за целите на облагане с ДДС.

На основание чл. 31 а, параграф 1 от Регламент №1042/2013 услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в член 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Услугите се разглеждат като такива, ако имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, в следните случаи:

а) Когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за поставяните услуги;

б) Когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти.

В чл. 31, параграф 2 от Регламент № 1042/2013 са изброени услугите, които следва да се третират като услуги, свързани с недвижим имот, а в параграф 3, от б. „а“ до б. „г“, са конкретизирани услугите, които не следва да се третират като услуги, свързани с недвижими имоти.

В чл. 31 а, параграф 2, б. „к“ от Регламент № 1042/2013 е посочено, че като услуги, свързани с недвижим имот, се третират поддръжката, ремонта и поправката на сграда или части от нея, включително дейности като почистване, поставяне на плочки, тапети или паркет.

Доставката на услуга по ремонта на логистичната база има достатъчно пряка връзка с конкретния недвижим имот и има за предмет самия недвижим имот. Поради тази причина нейното местоизпълнение се определя на база разпоредбите, съдържащи се в чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО.

С оглед на цитираните разпоредби, мястото на изпълнение на предоставената услуга по ремонта на логистичната база, е там където се намира базата, т.е. в Румъния. Предвид това, доставката на ремонтната услуга за целите на данъчното облагане остава извън обхвата на ЗДДС. Тя ще е необлагаема с български ДДС. За тази доставка, размерът на ставката за начисляване на ДДС ще се определя и данъкът ще се дължи, съгласно законодателството на държавата членка, където се намира логистичната база, а именно Румъния.

Съгласно чл. 194, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим данък върху добавената стойност, държавите-членки могат да предвидят, че лицето-платец на данък върху добавената стойност, е лицето, на което са доставени стоките или услугите. Всяка държава членка определя условията за прилагане на параграф 1 на чл. 194 от Директива 2006/112/ЕО и в този смисъл ако Румъния е възприела разпоредбата на параграф 1, по отношение на доставките, свързани с недвижим имот, при условията посочени в разпоредбата, лице-платец е получателя по доставката, т.е. за доставката се предвижда обърнато данъчно задължение към получателя. При това положение, фактурирането на ремонтната услуга следва да се извърши при условията на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава – членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:

  1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
  2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.

В издадената фактура не следва да фигурира начислен български ДДС. Основание за неначисляване на ДДС ще е разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 3 от същия закон. Също така следва да се впише „обратно начисляване“ на основание чл. 194 от Директива 2006/112/ЕО и/или съответната на този член норма от румънското законодателство. В конкретния случай начисляването на ДДС за ремонтната услуга следва да се извърши от клиента – получател по доставката, независимо от обстоятелството, че и той е българско, а не румънско данъчно задължено лице. В тази връзка българският клиент – получател по доставката следва да разполага с ДДС номер, издаден от данъчната администрация на Румъния и да го предостави на своя доставчик.

Предвид това, регистрацията за целите на ДДС в Румъния, във връзка с извършваните доставки, българската фирма – получател по доставката на ремонтната услуга, следва да проучи законодателството на Румъния.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Предвид цитираната норма и предвид факта, че мястото на изпълнение на доставката не се определя съгласно нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа следва да се посочи в колона 23 на дневника и в клетка 18 на справката – декларация. Доставката не следва да се декларира във VIES – декларацията.

Ако за получената ремонтна услуга, предмет на която е недвижимия имот, румънското законодателство не предвижда обратно начисляване на данъка, услугата следва да се документира съгласно правилата на законодателството на Румъния. Приложение ще намери основното правило на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО, по силата на което ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199б и член 202. При тази хипотеза доставчикът на ремонтната услуга следва да се идентифицира за целите на ДДС по румънския данъчен закон, тъй като той ще е лицето – платец на данъка по доставката. В този случай не би следвало румънското законодателство да изисква идентификация на получателя на услугата с румънски ДДС номер. При условията на чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС, българският доставчик следва да документира доставката по правилата на законодателството на Румъния.

Предвид гореизложеното и доколкото при тази хипотеза се извършва доставка на услуга, свързана с недвижим имот, на територията на Румъния, се налага извода, че българските фирми следва да се запознаят със законодателството на тази държава в областта на ДДС, както и да бъдат изяснени условията за регистрация по ДДС.

Във връзка с извършване на ремонтната услуга, българската фирма закупува материали от България. Въпреки, че за извършването на услугата, както стана ясно, няма да се начислява български ДДС, закупените материали за ремонта ще са с право на приспадане на данъчен кредит за доставчика. Това право произтича от разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма българският доставчик ще има право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, които влага за извършване на услугата с място на изпълнение на територията на Румъния.