Фирма, регистрирана за целите на ЗДДС и установена на територията на България, сключва договор за доставка на стоки с фирма, регистрирана за целите на ДДС в Германия. Немският клиент се нуждае от постоянна доставка на определени количества стоки. С цел да се оптимизират транспортните разходи, свързани с периодичните доставки, което ще доведе до повишаване на икономическата ефективност на дейността и осигуряване на желаната доходност на бизнеса, собственикът решава да транспортира до Германия по – голямо количество от стоката. Идеята е стоката да се съхранява на територията на Германия и при поискване от клиента, с когото има сключен договор, стоката да се доставя на етапи.

В редовете по – долу ще отговорим на въпроса:

ЩЕ ДОВЕДЕ ЛИ ТОВА ДО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ФИРМА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЗДДС В ГЕРМАНИЯ?

По силата на действащия ЗДДС до края на 2019 г. така описаната ситуация би довела до задължение за регистрация на българската фирма за целите на ДДС в Германия. От 2020 г. в тази насока в българското законодателство са предвидени облекчени правила, въведени с новата разпоредба на чл. 15а от ЗДДС. С разпоредбата на чл. 15а се въвежда нов режим на изпращане на стоки до друга държава членка без възникване на необходимост от регистрация по ДДС в тази държава членка при спазване на определени условия, наречен „режим на складиране на стоки до поискване от клиента“.  Това е режим, при който данъчно задълженото лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи от територията на една държава членка до територията на друга членка. При едновременното изпълнение на конкретни условия, изброени в закона, прехвърлянето на стоки под режим на складиране до поискване няма да бъде третирано като възмездна доставка на стоки.

При складирането на стоки до поискване от клиента към момента на превоза на стоките до друга държава членка доставчикът вече знае самоличността на лицето, придобиващо стоките, на което тези стоки ще бъдат доставени на един по-късен етап, и след пристигането им в държавата членка на местоназначение. Това води до предполагаема доставка (в държавата членка на тръгване на стоките) и предполагаемо вътреобщностно придобиване (в държавата членка на пристигане на стоките), последвани от „вътрешна“ доставка в държавата членка на пристигане, и налага доставчикът да е идентифициран за целите на ДДС в тази държава членка. За да се избегне това, такива сделки, при някои условия и когато се извършват между две данъчнозадължени лица, следва да се считат, че водят до една освободена доставка в държава членка на тръгване и едно вътреобщностно придобиване в държавата членка на пристигане /ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1910 НА СЪВЕТА от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки/.

В конкретната ситуация, новият режим на складиране на стоки до поискване създава възможност вътреобщностната доставка на стоки от българската фирма и вътреобщностното придобиване от немската фирма да се изместят във времето в рамките на 12 месеца от пристигането или завършването на превоза на стоките и за българската фирма да не възникне задължение за регистрацията по ДДС в Германия.

УСЛОВИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ ЕДНОВРЕМЕННО, ЗА ДА БЪДЕ ПРИЛОЖЕН „РЕЖИМ НА СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ ДО ПОИСКВАНЕ“

За да бъде приложен „режимът на складиране на стоки до поискване“, т.е. за да не бъде третирано прехвърлянето на стоки като възмездна доставка на стоки, то трябва да бъдат едновременноизпълнени условията на чл. 15 а, ал. 2 от ЗДДС:

  1. Стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице, или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик;
  2. Данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва;
  3. Данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 2, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките;
  4. Стоките са вписани в регистъра по чл. 123, ал. 5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т. 2;
  5. Идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т. 2

Ако изброените условия от т. 1 до т. 5 са изпълнени, а в разглеждания случай те са, и при положение, че правото на разпореждане със стоките бъде прехвърлено на немската фирма /данъчно задълженото лице от другата държава членка/ в рамките на 12 – месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките, се приема, че към момента на прехвърляне на правото да разполага със стоките на собственика е налице:

  1. вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
  2. вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, на което тези стоки са доставени в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва.

Във връзка с транспортирането на стоките до Германия българската фирма трябва:

  1. да посочи идентификационния номер по ДДС на немската фирма във VIES – декларацията за данъчния период на изпращане на стоките.
  2. да води електронен регистър по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС по образец – приложение № 39 от ППЗДДС
  3. да впише стоките в регистъра по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС към момента, в който започва транспортирането им, и да отрази в дневника за продажбите за съответен данъчен период информацията от регистъра;

Регистърът, който данъчно задължените лица имат задължение да водят, позволява на органите по приходите да осъществяват контрол по отношение на правилното прилагане на режима. Структурата и съдържанието на електронния регистър по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС са определени в ППЗДДС. При поискване от орган по приходите, българската фирма е длъжна да предостави информацията от регистъра в определен структуриран формат, формиран съгласно изискванията към параметрите и структурата на данните, описани в приложение № 41 към чл. 113 г, ал. 3 от правилника, по електронен път или на електронен носител при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Информацията в електронният регистър трябва да се съхранява за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е започнало прилагането на режима.

Когато в рамките на 12 – месечния период от пристигане на стоките бъде прехвърлена собствеността върху стоките на немската фирма, с която българската фирма има сключен договор и за която е била предназначена стоката, тогава за доставчика – българската фирма, възниква вътреобщностна доставка, а за нейния клиент – немската фирма, възниква вътреобщностно придобиване. Във връзка с прехвърляне на собствеността върху стоката за българската фирма възниква задължение за:

  1. издаване на фактура и деклариране на вътреобщностната доставка в дневника за продажбите, справка декларацията и VIES – декларацията, като посочи немската фирма като лице, придобиващо стоките;
  2. извършване на съответните записвания в регистъра по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС.

При така описаната ситуация и спазване на цитираните разпоредби немската фирма ще си самоначисли ДДС по реда на своето законодателство като приложи механизма на обратно начисляване.

В описания казус разглеждаме данъчното третиране на ситуацията, в която българско данъчно задължено лице изпраща до територията на страна членка на Европейския съюз на друго данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в тази страна, въз основа на сключен договор, стоки при условията на режим до поискване и всичко по договорената доставка върви гладко и по план. Но винаги съществува вероятност нещата да се объркат, а именно клиентът може да откаже стоката. Българската фирма може да намери, а може и да не намери нов клиент в рамките на 12 – месечния период. До какво ще доведе всичко това ще бъде разгледано в следващ материал.