Много често физическите лица, съдружници в дружества с ограничена отговорност, както и едноличните собственици на дружества, текущо през годината използват финансовите ресурси на дружеството за лични нужди и нямат намерение да възстановяват използваните средства. Усвоените финансови средства нямат характер на възнаграждение за положен личен труд.

Въпросът е:

  1. Как следва да се третират усвоените финансови средства за лични нужди на собствениците, които не представляват възнаграждение за положен личен труд?

На основание чл. 133 от ТЗ съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е прието. Това е правото на съдружниците да получат дивидент.

Съгласно т. 5 от ДР на ЗДДФЛ дивидент е:

Начинът на разпределяне на печалбата се определя в дружествения договор. Дивиденти се изплащат след като е взето решение на Общото събрание на дружеството, респ. решение на едноличния собственик на ЕООД.

Общото събрание на дружество с ограничена отговорност, съответно едноличният собственик на капитала при ЕООД:

  1. приема годишния отчет и баланса
  2. разпределя печалбата
  3. взема решение за нейното изплащане.

Предвид гореизложеното се налага извода, че за да възникне правото на дивидент следва са изпълнени следните условия:

  • да е изтекла финансовата година
  • да е приет годишния финансов отчет и баланса
  • да има решение на съдружниците, респ. собственикът за начина на ползване на получената печалба, за нейното разпределяне и изплащането на дивидент.

Видно от горното е, че за да е налице право на разпределяне на дивидент, то следва да е налице печалба.

Случва се съдружниците/собственикът изцяло да са разпределили печалбата от предходни години, но да имат нужда от финансови средства за задоволяване на лични потребности. И тук възниква въпроса:

При липса на неразпределена печалба възможно ли е разпределянето на авансов дивидент, при положение, че е сигурно, че дружеството /ЕООД или ООД/ ще е на печалба следващата година и няма да бъде нарушено покритието на капитала?

Доскоро в редица становища на НАП, официалната позиция на приходните органи е, че авансовото разпределяне на дивидент се приема за неприемливо и се третира като скрито разпределение на печалбата по смисъла на ЗКПО.

През 2022 г. НАП сменя своята позиция. С отговор с изх. № 33-00-165#1/09.06.2022 на направено запитване от Института на дипломираните експерт счетоводители в България, НАП представя своето ново виждане относно данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица на хипотезите на авансово изплащане на дивиденти от търговски дружества.

В цитираното становище, НАП изразява мнение, че извършеното авансово разпределяне на текущата печалба преди изтичане на финансовата година, представлява разпределяне на дивидент по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО, съответно § 1, т. 5, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗДДФЛ, когато в годишен аспект е налице нетна счетоводна печалба в размер, равен или превишаващ авансово разпределената сума. Следва да се посочи също, че е необходимо да е налице надлежно взето решение на общото събрание на акционерите/съдружниците за авансово разпределяне на дивидент и обоснована прогноза за наличие на нетна счетоводна печалба в годишен план, подкрепена с доказателства, създаващи надеждна одитна следа за предпоставките, въз основа на които е направен избор за авансово разпределяне на дивидент от акционерите/съдружниците.

Предвид гореизложеното, за да се третира авансовото изплащане на дивиденти като разпределяне на дивидент по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО, съответно § 1, т. 5, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗДДФЛ, следва да са изпълнени следните условия:

  • в годишен аспект да е налице нетна счетоводна печалба в размер, равен или превишаващ авансово разпределената сума;
  • взето решение на общото събрание на акционерите/съдружниците за авансово разпределяне на дивидент;
  • обоснована прогноза за наличие на нетна счетоводна печалба в годишен план.

В случаите когато авансово разпределената сума надхвърля сумата на реализираната за годината нетна печалба за разпределение, е налице хипотеза на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ по отношение на превишението над сумата на реализираната за годината нетна печалба за разпределение. В тези случаи се смята, че скритото разпределение на печалбата е извършено в момента на авансовото разпределение. Предвид разпоредбата на § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО и § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ извършеното скрито  разпределение на печалбата също представлява дивидент.

Видно от гореизложеното, може да се приеме от собствениците/съдружниците, че тяхното лично ползване по същество е: