В хипотезите, когато физическо лице, собственик/съдружник в дружество използва текущо през годината финансови средства на дружеството за задоволяване на лични потребности и няма намерение да възстанови тези средства на дружество и съответно това потребление не е оформено с протокол от решение на общото събрание за разпределяне на неразпределена печалба като дивидент и не е налице намерение усвоените суми на бъдат оформени като авансово изплащане на дивидент , то е налице скрито разпределение на печалбата.

Въпросът е:

  1. Къде следва да се декларират сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата в полза на физическо лице – собственик/съдружник в дружество?

По смисъла на § 1. т. 5, б. „а” от ДР на ЗКПО, скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по §1, т. 4, б. „а“ и „б” от ДР на ЗКПО.

За целите на определяне на данъчния финансов резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 11 от ЗКПО с направения разход се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

При наличието на скрито разпределение на печалба, освен прилагане на чл. 26 от ЗКПО, е приложимо и облагане с окончателен данък, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с §1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ,

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:

  • местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;
  • местно физическо лице от източник в чужбина.

За целите на ЗДДФЛ, съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

По отношение на понятието скрито разпределение на печалбата ЗДДФЛ няма собствена дефиниция, а препраща към дадената в ЗКПО /§1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ/.

Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата. Ставката на окончателния данък за този вид доход е 5 на сто, на основание чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ. На основание чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ, данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. В същия срок предприятието-платец на дохода е задължено да подаде и декларацията по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ за дължимия данък. Окончателният данък за доходите от дивиденти, в т.ч. и под формата на скрито разпределение на печалбата, се вписват от платеца на ред 2 в колона 3.

Следва да имате предвид, че в съответствие с изискванията на чл. 73, ал. 1, т. 2 и чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти, включително скритото разпределение на печалбата, следва да се посочват и в справката за изплатени доходи, която дружеството – платец на дохода, е задължено да подава в НАП за данъчната година, през която е извършено скритото разпределение на печалбата.

При наличието на скрито разпределение на печалба е важно да се съобрази административно наказателната разпоредба по чл. 267 от ЗКПО. Нормата на чл. 267 от ЗКПО предвижда налагане на имуществена санкция в размер на 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба, когато данъчно задълженото лице, извършило скрито разпределение на печалба, не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.

Тази санкция няма да се приложи само, ако в годината на извършване на скрито разпределение на печалбата, сумата е декларирана за съответната година в ГДД по чл. 92 от ЗКПО.