Разпределяне на дивиденти под формата на активи. ЗКПО. ЗДДФЛ. ЗДДС. ЗМДТ.

Прилагане на ЗКПО и ЗДДФЛ

Понятието „дивидент“ е дефинирано в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. „Дивидент“ е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата. Дефиниция на понятието „скрито разпределение на печалбата“ е дадена в т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО.

Според търговското право делът в капитала на дружеството носи определени имуществени права на съдружниците, в т.ч. и право на част от печалбата и правото на дивидент. По силата на чл. 123 от Търговския закон /ТЗ/ съдружник в дружество с ограничена отговорност има право на част от неразпределената печалбата. Печалбата, като обект на това имуществено право, може да бъде само нетна печалба след облагането ѝ с данъци.

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ общото събрание приема годишния отчет и баланс, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане.

Предвид горното задължението за изплащане на дивидент ще възникне при наличие на следните предпоставки – изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланс, решение на съдружниците за начина на ползване на получената печалба и решение за нейното разпределение и изплащане. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местни физически лица подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

Ако поради липса на парични средства погасяването на задължението за дивиденти е чрез активи на дружеството /в случая – апартаменти/, следва да се приложи разпоредбата на чл. 165 от ЗКПО, която регламентира особен случай на данъчно третиране при разпределяне на дивидент под формата на активи. Посочената норма гласи, че разпределените като дивидент активи към момента на разпределението се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице /разпределящото дружество/ по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. Дефиниция за пазарна цена е дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО чрез препратка към § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Методите за определяне на пазарните цени са определени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.

Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО. Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

Разпределението на дивидент под формата на активи следва да се документира на първо място чрез протокол от общото събрание на съдружниците за разпределение на печалбата. Освен това прехвърлянето на собствеността върху недвижимите имоти следва да бъде извършено с нотариален акт като основанието за това е чл. 18 от Закона за задълженията и договорите.

На основание чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Плащането на дивиденти чрез активи на дружеството /в случая – апартаменти/ представлява доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се прехвърля собственост върху недвижим имот от дружеството на физически лица. За определяне режима на доставката и съответно задълженията, които възникват по реда на ЗДДС, се прилагат нормите на закона, такива каквито са приложими при продажбата на апартаментите.

Най – напред следва да се определи дали въпросните апартаменти са стари или нови сгради по смисъла на &1, т. 5 от ДР на ЗДДС: „Нови сгради“ са сградите:

• които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
• за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
• които отговарят на следните условия:
• представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
• към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

Ако съответните апартаменти отговарят на определението „нови сгради“, то доставката се определя като облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. За дружеството ще възникне задължение за начисляване на ДДС.

Ако въпросните апартаменти не отговарят на дефиницията за „нови сгради“, то по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката се определя като освободена. В този случай, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, за дружеството не възниква задължение за облагане на доставката. Възможно е обаче да възникне задължение за корекция на данъчен кредит, ако при придобиването на апартаментите е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. В този случай доставчикът – регистрирано лице, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Размерът на дължимия данък за недвижимите имоти – в случая апартаментите, се определя по съответната формула на чл. 79, ал. 3, т. 1, б. „а“, „б“ или „в“ от ЗДДС, в зависимост от това дали при придобиването на апартаментите е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използването им за независимата икономическата дейност. Начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за освободената доставка по прехвърляне на  правото на собственост върху съответните апартаменти. Съставя се протокол за определяне на размера на дължимия данък, който се отразява в дневника за продажбите и справката декларация за този данъчен период.

В случай че въпросните апартаменти не отговарят на дефиницията за „нови сгради“, но дружеството упражни правото си на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС доставката да бъде облагаема, то ДДС се начислява така както при доставката им като „нови сгради“ и съответно корекция по реда на чл. 79, ал. 3 не се извършва.

При определяне на данъчната основа на доставката се прилагат правилата, определени с разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, увеличена и/или намалена с елементите, посочени в ал. 3 и ал. 5 от същия законов текст.

При доставка между свързани лица данъчната основа е пазарната цена, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26 от ЗДДС, е по-ниска или по-висока от пазарната цена и са налице условията, посочени в чл. 27, ал. 3, т. 1, букви „а”, „б“ или „в” от ЗДДС.

Прилагане на ЗМТД

При разпределение на апартаментите като дивидент и прехвърлянето им от дружеството на физическите лица – собственици на дружеството, се дължи данък при възмездно придобиване на имущества по глава втора, раздел ІІІ на ЗМДТ.