На 30.09.2022 г., поради съкращаване на щата в дружеството, е прекратен трудовия договор на един от служителите. През м. 10.2022 г. служителят полага труд по граждански договор в друго дружество. Възнаграждението по гражданския договор е под минималната работна заплата.

Въпросът е:

  1. При изплащане на възнаграждението за работата без трудово правоотношение дължат ли се осигурителни вноски?

На основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

  • лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
  • лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. За този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение. За работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9. Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3 от КСО са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд.

Видно от гореизложеното, за периода, през който лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа, се внасят осигурителни вноски върху целия размер на полученото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, а не върху минималния осигурителен доход. Т.е. осигурителните вноски са дължими върху действителния размер на полученото обезщетение, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. За този месец за лицето следва да се подаде Декларация обр. № 1, като в т. 12 за „Вид осигурен“ се впише код 27.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай, лицето, полагащо труд без трудово правоотношение, се счита за осигурено на друго основание. Това е така, тъй като след прекратяване на трудовия договор, лицето не упражнява дейност, но получава обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от КТ. Периодът, през който лицето получава обезщетението за оставане без работа се зачита за осигурителен стаж и се дължат осигурителни вноски. Следователно, независимо от размера на възнаграждението по гражданския договор, върху него се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и ДЗПО. За този месец, от дружеството, където лицето полага труд без трудово правоотношение, следва да се подаде още една Декларация обр. № 1 с код за вид осигурен 14.

На основание чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „а“ и б. „б“ от Закона за здравното осигуряване, за лицата, работещи без трудово правоотношение здравни осигуровки са дължими, както следва:

  • ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;
  • ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение;

За времето, през което лицето получава обезщетение за оставане без работа съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, не са дължими здравноосигурителни вноски върху изплатеното обезщетение за сметка на работодателя, тъй като в ЗЗО не е предвидено осигуряване за този период. Следователно, тъй като полученото възнаграждение по граждански договор е по-малко от минималната работна заплата и лицето не е здравно осигурено по реда на чл. 40, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО, то не се дължат здравноосигурителни вноски за дохода по граждански договор.

Предвид чл. 40, ал. 1, т. 3, б. “а“, изр. второ от ЗЗО, осигуряването се извършва по реда на ал. 5 от същата разпоредба. В този случай, лицето ще дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.