Българско дружество желае да придобие правото върху регистрирана търговска марка от физическо лице. В тази връзка е сключен договор с предмет прехвърляне правото на правото върху комбинирана търговска марка. Физическото лице е декларирало пред дружеството, че не е самоосигуряващо се лице и е осигурено върху максималния осигурителен доход към момента на продажбата.
Възникват въпросите:
- Доходите от тази продажба облагаеми ли са и по какъв ред?
- Тъй като дружеството е платец на дохода задължено ли е да удържа данък и върху каква основа?
Интелектуалната собственост се отнася до всички изключителни права върху интелектуалните произведения. Тя включва две категории права:
- индустриалната собственост, която включва изобретения (патенти), търговски марки, промишлени дизайни и модели и наименования за произход, и
- авторското право, което обхваща художествени и литературни произведения.
Предвид гореизложеното, по своята икономическа същност и правна характеристика търговската марка може да се определи като форма на интелектуална собственост, а правата върху него могат да са обект на авторско право. Доходите от продажба на права върху интелектуална собственост не попадат сред освободените от облагане по силата на ЗДДФЛ.
Понятието „интелектуална собственост“ е дефинирано в § 1, т. 31 от ДР на ЗДДФЛ. Това е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит /ноу-хау/. При упражняване на права върху интелектуална собственост по наследство облагаемият доход се формира по реда на чл. 35, т. 5 от ЗДДФЛ. В конкретния случай обаче цитираната разпоредба не е приложима, тъй като интелектуалната собственост не е по наследство.
В чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ са посочени доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, които за целите на този закон се третират като доходи от друга стопанска дейност, когато са реализирани от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. По отношение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“ ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. На основание § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, във връзка с препратката на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Доколкото плащането в конкретния случай може да се дефинира като авторско възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определянето на облагаемия доход се приспадат 40 на сто разходи, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ. Предвид факта, че дружеството е платец на дохода, а физическото лице не е самоосигуряващо се лице, е необходимо да се има предвид, че на основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 29, в т.ч. и за авторските възнаграждения, се дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. На основание на чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя като така формираната разлика се умножи по 10 на сто. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие, какъвто е конкретния случай, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Предвид правилото на чл. 65, ал. 12 и 13 от ЗДДФЛ дължимият авансово данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината, не се внася авансово данък, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието – платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. Удържаният авансово данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ се декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон.
