Българско дружество, регистрирано по реда на ЗДДС, е с основен предмет на дейност ръчна изработка и продажба на дървени сувенири. Дружеството има и регистрация за прилагане на режим в Съюза на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС. Продажбите се осъществяват изцяло онлайн чрез платформите „Etsy“ и „eBay“, както и чрез собствен електронен магазин. Клиенти на дружеството са данъчно незадължени – физически лица от ЕС и трети страни. За доставка на сувенирите до клиенти, дружеството използва предимно „Български пощи“ ЕАД.

Въпросите са:

  1. Каква е приложимата данъчна ставка за продажбите на дружеството за продажбите на данъчно незадължени лица извън ЕС, предвид обстоятелството, че изпращането на стоките се извършва от „Български пощи“ ЕАД и дружеството не разполага с митническа декларация, в която е вписано като износител?
  2. Следва ли за продажбите извършени в ЕС на данъчно незадължени лица, на които са издадени фактури с начислен ДДС в зависимост от държавата по установяването на клиента, да се включват в месечната справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС?
  3. Отчетът по чл. 119 от ЗДДС, с начислен ДДС в зависимост от държавата членка на потребление /държавата, където е установен клиентът/, който дружеството съставя за продажбите към физическите лица, които не са изискали издаването на фактура, следва ли да намери отражение в справката-декларация по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, без да се отразяват в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС?

 Каква е приложимата данъчна ставка за продажбите на дружеството на данъчно незадължени лица извън ЕС?                                    

Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.

Съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.

За доказване на доставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС на основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
  2. фактура за доставката;
  3. документ за превоза на тези стоки.

Следва да се има предвид, че предвид промените в митническото законодателство на ЕС във връзка с прилагането от 1 май 2016 г. на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, от 01.07.2016 г. е в сила нова инструкция за взаимодействие между Агенция „Митници“ и „Български пощи“ ЕАД при митническото оформяне на международни пощенски пратки. Във връзка с влизането в сила на новата инструкция, Агенция „Митници“ е уведомила НАП, че стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава 1000,00 евро и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза, като за доказване на доставка с нулева ставка на ДДС по чл. 28 от ЗДДС в съответствие с чл. 21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага с митническа декларация CN22 или CN23.

В случаите при които, за дружеството не са налице условията на чл. 28 или не се снабди с необходимите документи за доказване на нулева ставка на данъка, доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с размер на данъка в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

На основание чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС, в случай, че българското дружество не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.

Предвид гореизложеното, продажбите на дружеството към данъчно незадължени лица извън ЕС следва да намерят отражение в дневника за продажби, като ставката на данъка, която следва да се приложи е 0% или 20%  и зависи от наличието или липсата на документи за доказване на нулевата ставка на данъка.

 В коя справка – декларация следва да бъдат включени продажбите, извършени към данъчно незадължени лица, установени в ЕС?

Съгласно чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС, лицата, регистрирани на основание чл. 156 и 157а от закона, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии.

Следва да обърнем внимание, че на основание чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС, регистрирано по чл. 154, 156 и 157а от закона лице за доставките, за които прилага тези режими, не съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона.

Предвид разпоредбата на чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър.

Съгласно чл. 158, ал.  5 от ЗДДС, лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:

включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;

посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.

На основание чл. 158, ал. 6 от ЗДДС, данъчната ставка на доставките по глава осемнадесета е приложимата ставка в държавата членка по потребление.

Предвид изложеното, в качеството си на регистрирано лице на основание чл. 156 от ЗДДС, за българското дружество не възниква задължение за съставяне на отчет продажби по реда на чл. 119 от закона за извършените вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и отразяване на издадените във връзка с тези доставки фактури. Налице е задължение за водене на електронен регистър на основание чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС и подаване на справка-декларация на основание чл. 159, ал. 4 от същия закон.