Фирма, регистрирана по реда на чл. 97а от ЗДДС, извършва доставка на консултантски услуги към данъчно задължено лице, установено в Беларус.
Въпросите са:
- Следва ли издаваните фактури да се отразяват в дневника за продажбите и съответно в справката – декларация по ДДС?
- Оборотът, който българската фирма реализира в резултат на доставката на консултантски услуги, представлява ли предпоставка за регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС?
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
На основание на цитираната норма, доставките на консултантски услуги, които осъществява българската фирма, са с място на изпълнение на територията на Беларус. За тях не се дължи български ДДС в размер 20 на сто. Консултантските услуги, осъществявани от българската фирма, не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
Издаваните фактури, от страна на българската фирма, следва да бъдат съобразени с изискванията на българския ЗДДС. Те трябва да съдържат реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС. Като основание за неначисляване на ДДС в издаваните фактури следва да се посочи чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Тъй като българската фирма е регистрирана по реда на чл. 97а от ЗДДС, то следва да прилага разпоредбата на чл. 113, ал. 2, изр. второ от ППЗДДС. Според цитирана разпоредба, регистрираните лица на основание чл. 97а от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. В тази връзка, за българската фирма изобщо не възниква задължение да включва издаваните фактури към клиента от Беларус в дневника за продажбите.
Отделно, нека обърнем внимание и на нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. На основание на цитираната разпоредба, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Предвид горното, дори и издадените фактури да не се отразяват в дневника за продажбите, то неотразяването им по никакъв начин няма да доведе до декларирането на данък за внасяне в по – малък размер, тъй като фактурираните услуги не се облагат с български косвен данък. Поради това няма да е налице нарушение, за което лицето да подлежи на санкциониране по реда на ЗДДС.
