Българско дружество е с основен предмет на дейност преводачески услуги. Дружеството не е регистрирано по реда на ЗДДС. Предстои сключване на договор за извършване на преводи с юридическо лице, установено в трета страна – Турция.

Възникват следните въпроси:

  1. За българското дружество възниква ли задължение за регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС?
  2. Реализираният оборот от сключения договор с турското дружество, включва ли се в облагаемия оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС?
  3. Какви задължения възникват за българското дружество в случай, че се регистрира доброволно по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС?

За да отговорим на поставените въпроси, следва да определим мястото на изпълнение на конкретната доставка на услуга. Определянето му е в зависимост от:

  • статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице;
  • установяването на получателя на услугата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

В разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В ЗДДС и ППЗДДС не са определени кои са документите, с които следва да разполага българското дружество като доказателство за статута на турското дружество като получател на преводаческата услуга – данъчно задължено лице. Такива доказателства са установени в чл. 18, пар. 3 от Регламент №282/2011.

Българското дружество – доставчик на услугата следва да разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г.

Когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

В случай, че след събиране на информацията съгласно Регламент №282 се установи, че получателят на услугата /турското дружество/ е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя – третата държава.

В конкретния случай, преводаческите услуги попадат в общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и при положение, че получател на услугата е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е там, където е установен получателят, в случая в Турция.

Съгласно разпоредбата на чл. 97 а, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. В тази връзка, по смисъла на чл. 97а, ал. 4 от закона, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Предвид гореизложеното, задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, възниква при предоставяне на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава – членка.

При положение, че българското дружество предоставя услуги по извършване на преводи по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на трета страна /Турция/, то за него няма да възникне задължение за регистрация, преди първата доставка, по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. Това е така, защото получателят на преводаческата услуга /турското дружество/ не е установен на територията на държава – членка и съответно не са в сила правилата на цитираната норма.

Стана ясно, че въпросните доставки са с място на изпълнение на територията на Турция по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Поради това за тях не се дължи български данък върху добавената стойност в размер 20 на сто и услугите не формират оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Ако българското дружество вземе решение да се регистрира доброволно по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, следва да има предвид, че оказва услуга на данъчно задължено лице, установено в Турция /трета страна/. Тази услуга е с място на изпълнение извън територията на България, което се определя съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на предоставяните преводачески услуги е там, където е установен получателят на услугата – дружеството от Турция. Тази услуга е  необлагаема с български данък върху добавената стойност.

Българското дружество следва да издава фактури на турското дружество за предоставените преводачески услуги. Фактурите трябва да бъдат съставени при спазване на изискванията на българското законодателство и да съдържат реквизитите по чл. 114 от ЗДДС. Във фактурите, издадени от българското дружество, не трябва да фигурира начислен ДДС. Основанието за неначисляване на данъка е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата, освен съответната разпоредба от закона, следва да се вписва и текст „обратно начисляване“.

Фактурите, издадени във връзка с предоставените преводачески услуги, ще намерят отражение в колона №23 на Приложение №10 от ППЗДДС: „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“ от дневника за продажбите, а сумата на данъчните им основи – в клетка 18 на справката декларация по ДДС.