Работник не се явява на работа няколко седмици, но не може да бъде открит от работодателя на посочения от него адрес. Многократно са му изпращани документи за освобождаване, но на адреса няма кой да ги получи.

Въпросът е:

  1. Как може да бъде освободен въпросният работник?

В конкретния случай е налице т.нар. самоотлъчка на работника. В Кодекса на труда липсва легална дефиниция на понятието самоотлъчка. На практика обаче, под самоотлъчка се разбира всеки случай, при който работник или служител не се явява на работа, и няма уважителни причини за отсъствието си.

Съгласно чл.190 от КТ, ако работник или служител не се яви на работа в течение на два последователни дни, работодателят има право да му наложи и най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Кои са видовете дисциплинарни наказания, според Кодекса на труда:

  • Уволнение
  • Забележка
  • Предупреждение за уволнение

За да се прибегне до наказание, трябва да е налице и конкретно извършено нарушение на трудовата дисциплина.

На основание чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

В разглеждания казус за работодателя възникват следните затруднения:

  • да намери работника или служителя на посочения от него адрес, за да му поиска обяснения за установеното нарушение съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ;
  • да му връчи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195 от КТ.

До какво може да доведе това?

По силата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. На практика това означава, че ако работникът или служителят обжалва наложеното наказание, съдът е възможно да го отмени като незаконосъобразно поради неспазване на процедурата.

Законодателят все пак допуска налагането на дисциплинарно наказание и в този случай. Това обаче е възможно, когато работодателят е положил всички усилия да намери и информира работника или служителя за процедурата и му е дал възможност да се защити.

Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ допуска да се наложи дисциплинарно наказание и без изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя, когато не са били изслушани или дадени по негова вина.

По този въпрос има произнасяне на Върховният касационен съд /ВКС/. В свое Решение № 396 от 29.04.2008 г., I г.о., по гражд. д. № 1088 от 2005 г., три поредни съдебни инстанции – районен съд, окръжен съд и ВКС, се произнасят, че в тези случаи може да се извърши законосъобразно дисциплинарно уволнение.
Ищецът-работник или служител по безсрочен трудов договор, отсъствал от работа от 12.05.2004 до 13.05.2005 г., защото, както се установява по делото, заминал за чужбина /Гърция/, без да поиска неплатен отпуск от своя работодател по чл. 160 КТ, или да прекрати трудовия си договор с предизвестие по чл. 326 КТ или по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 КТ.
Ищецът е бил многократно търсен от работодателя, уведомен е по пощата, както и чрез майка му, но отговор от него така и не е получен. При това положение, въпреки че не е могъл да получи от него писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят го уволнява дисциплинарно.
Съдът приема, че “липсата на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, дължащи се на неглижирането от страна на самото уволнено лице, не могат да се вменят като нарушение на закона от работодателя при реализиране на дисциплинарната отговорност и издаване на заповедта за уволнение.” Това становище на районния и окръжния съд се възприема и от ВКС, като върховният съд допълва, че “с продължителното отсъствие на работника, работодателят е обективно препятстван да изпълни задължението си за изискване на обяснения.”

Важно е да се обърне внимание, че работодателят трябва да събере доказателства, че е направил всичко необходимо да спази процедурата и че писмените обяснения не са дадени по вина на работника или служителя. Трябва да е налице направен опит за връчване на поканата за даване на писмени обяснения на последния известен адрес от лицето. Най – често поканата се изпраща по пощата с обратна разписка. Доказателство, че вината за недадените обяснения от работника или служителя е негова, е обратната разписка, удостоверяваща, че получателят не е намерен на адреса. Друг възможен вариант за връчване е нотариалната покана, като по този начин работодателят си гарантира осигуряването на доказателство за съдържанието на изпратения документ.

Когато не е възможно заповедта за наложеното наказание да се връчи лично, чл. 195, ал. 2 от КТ предвижда тя да бъде изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като за дата на връчването ще се счита денят на получаване на препоръчаното писмо.

Следва да се отбележи, че независимо от това, че липсват обяснения от работника или служителя, работодателят задължително трябва:

  • да събере доказателства за извършеното нарушение;
  • да бъде направена оценка на доказателствата;
  • да се приложат критериите за избор на вида дисциплинарно наказание.

Също така, следва да се почертае, че ако работникът или служителят попада в категорията служители, които се ползват от предварителна закрила при уволнение, то работодателят следва да получи предварително разрешение от Инспекцията по труда за дисциплинарното уволнение на трудоустроен работник или служител. Разрешението следва да е налично към датата на уволнението.