Българско дружество получава заем от чуждестранно физическо лице, местно на Федерална Република Германия. Лицето е съдружник във въпросното дружество. В сключения договор за заем има определена лихва. Лихвата все още не е изплатена, а само начислена.
Въпросите са :
- Следва ли да се удържа данък по реда на ЗДДФЛ върху начислената и неизплатена лихва на чуждестранното лице? Какъв е процента на данъка и следва ли да се прилага СИДДО?
- В случай, че лихвата по заема е по–малка от пазарната лихва за страната ще се приложи ли чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО?
Прилагане на ЗДДФЛ и СИДДО
В конкретния случай става въпрос за чуждестранно лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ. На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица се облагат само за придобити доходи от източници в България.
За целите на данъчното облагане, доходите от източници в България са тези, които са изрично изброените в чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. не всяко плащане, направено от българското дружество в полза на чуждестранно лице се счита за доход от източник в България.
Ако начисленият/изплатеният доход от българското дружество в полза на физическото лице, усатновено в Германия, не е посочен в чл. 8 от ЗДДФЛ, то този доход не подлежи на облагане в България и следва да му бъде изплатен без да се удържа данък по реда на ЗДДФЛ.
На основание чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, от източник в Република България са доходите от лихви, включително лихви по договор за лизинг, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Предвид гореизложеното, за физическото лице, установено в Германия, получател на доход от лихви, което не е местно за целите на данъчното облагане по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, ще са налице условията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. В цитираната разпоредба е предвидено, че с окончателен данък се облага дохода от лихви от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, когато не са реализирани чрез определена база в страната.
Съгласно нормите на чл. 65, ал.1 от с.з., данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 от закона се удържа и внася от предприятието платец, в срок до края на месеца следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Когато съответната СИДДО дава право на Република България да облага този вид доход, т.е. тя не противоречи на вътрешните разпоредби, за начисленото/изплатено възнаграждение от българското юридическо лице на чуждестранното физическо лице за извършваната дейност, данъкът ще се дължи по българското законодателство.
Предвид гореизложеното, следва че при наличие на действаща СИДДО с държава, на която лицето е местно за данъчни цели, следва да се имат предвид разпоредбите на конкретната спогодба.
Между правителството на Република България и Федерална Република Германия е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
На основание чл. 11 от СИДДО с Германия, лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
Прилагане на ЗКПО
На основание чл. 77 от ЗДДФЛ, с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
С нормите на ЗКПО са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. ЗКПО не дава собствена дефиниция на понятието „свързани лица“, а посредством § 1, т. 13 ДР от ЗКПО препраща към § 1, т. 3 ДР от ДОПК. Следва да се има предвид и разпоредбата на § 1, т. 4 ДР от ДОПК, която дава легална дефиниция за контрол по смисъла на § 1, т. 3 ДР от ДОПК.
С разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е регламентирано, че за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Понятието „пазарна лихва„ е определено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
В конкретния случай българското юридическо лице е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и следва да прилага всички разпоредби на материалния данъчен закон. Следователно за целите на ЗКПО при финансови взаимоотношения между свързани лица следва да се определя пазарна лихва по смисъла на определението в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
