Между фирма „А“ ЕООД и фирма „Б“ ЕООД е сключен договор за наем, по силата на който „А“ ЕООД, в качеството си на наемодател, предоставя за ползване на „Б“ ЕООД, в качеството му на наемател, офис срещу договорено възнаграждение. Задължение на наемателят е редовно да заплаща в определения срок, както договорената наемна цена, така и всички разходи, свързани с експлоатацията на имота, в т.ч. изразходваната електроенергия. В договора е уговорено, че консумираната електроенергия е за сметка на наемателя и не е включена в месечната наемна цена. Титуляр на партидата по силата на договор с електроразпределително дружество е наемодателя, който получава фактура за общо изразходваната електроенергия.

Възникват въпросите:

  1. Как следва да бъде документиран разхода за електроенергия, за да бъде данъчно признат по ЗКПО? Следва ли наемодателят да издаде фактура на наемателя за използваната от него електроенергия?
  2. Фирмата – наемател има ли право на данъчен кредит съгласно ЗДДС по фактурите за електроенергия, издадени от наемодателя?

 

Как следва да бъде документиран разхода за електроенергия, за да бъде данъчно признат по ЗКПО? Следва ли наемодателят да издаде фактура на наемателя за използваната от него електроенергия?

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

В случай, че не са изпълнени условията на чл. 10 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели по силата на чл. 26, т. 2 от закона.

Също така, осчетоводените разходи въз основа на първичните счетоводни документи, следва да са свързани с дейността на фирмата, по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, в който е записано, че разходите несвързани с дейността не се признават за данъчни цели.

В конкретния случай е налице наемно правоотношение по смисъла на чл. 228 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, по смисъла на който с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В този смисъл, за да бъдат данъчно признати разходите при наемателя във връзка с наема на офиса, то следва наемодателят да документира възникналите взаимоотношения с договор и първичен счетоводен документ. Наемателят /фирма „Б“ ЕООД/ следва да заплаща консумираната електроенергия срещу предоставена фактура от наемодателя /фирма „А“ ЕООД/. Към фактурата следва да бъде приложено копие от оригиналната фактура, издадена от съответното електроразпределително дружество.

Предвид гореизложеното, на база договорните отношения между наемател и наемодател, наемателят следва да изиска издаването на първичен счетоводен документ /фактура/ за електроенергията на наетия офис. В случай, че фирмата – наемател разполага с такъв документ и при положение, че счетоводният разход е свързан със стопанската дейност на дружеството, то той ще бъде признат за данъчни цели.

Фирмата – наемател има ли право на данъчен кредит съгласно ЗДДС по фактурите за електроенергия, издадени от наемодателя?

Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Така определената данъчна основа, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.

Предвид това, че по силата на чл. 232, ал. 2 наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта, то разходите за консумираната електроенергия, са суми, дължими от наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на офиса, т.е. това са разходи от името на наемодателя за сметка на наемателя. Поради това те не попадат в обхвата на разходите, които се изключват от данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС и с тях следва да се увеличи данъчната основа на доставката по отдаване под наем, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.

При положение, че в конкретния случай, в договора за наем е уговорено, че електроенергията е за сметка на наемателя и не е включена в месечния наем, консумираната електроенергия от наемателя, следва да се включи в данъчната основа.

Разходите за изразходваната електроенергия от наемателя следва да бъдат документирани от наемодателя чрез включването им в издаваните от него фактури за възнаграждението за месечен наем. Ако това е пропуснато, то наемодателят следва да издаде дебитно известие към съответната фактура, с която е документирана услугата за отдаване под наем на офиса за съответния наемен период.

На основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС доставката на услуга по отдаване под наем на сграда или част от сграда е с място на изпълнение там, където се намира недвижимия имот. Когато мястото на изпълнение е на територията на страната, на основание чл. 12 от ЗДДС услугата подлежи на облагане с 20 на сто ДДС. В този случай съпътстващите основната доставка разходи за консумативи в случая е електроенергията, следват данъчния режим на доставката на услуга – наем, и подлежат на облагане от страна на наемодателя с 20 на сто ДДС, когато доставчикът на услугата по отдаване под наем е лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС.

За наемателя ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления от наемодателя ДДС за използваната електроенергия при спазване на общите правила, залегнали в закона.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставки.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е предоставил или предстои да му предостави.

Или с други думи казано, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит:

  1. доставчикът следва да е регистрирано по ЗДДС лице
  2. да са спазени изискванията на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС
  3. с получените стоки и услуги ще се извършват облагаеми доставки

Предвид гореизложеното, при положение, че наетият офис, съответно разходът за електроенергия, се използват изцяло за извършване на облагаеми доставки, за фирмата – наемател ще възникне право на приспадане на данъчен кредит при изпълнение на условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и спазване на срока по чл. 72 от ЗДДС.

Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит лицето трябва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред /фактура или дебитно известие/.