Българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, е с основен предмет на дейност търговия. Решава да извършва продажба на стоки през платформата за електронна търговия Амазон Германия /amazon.de/. Клиентите са данъчно незадължени лица с постоянно пребиваване в Германия. Поради високата цена на транспортните разходи, с цел повишаване на икономическата ефективност на търговията, фирмата решава да изпрати предварително търгуваните стоки на склад в Амазон в Германия. Амазон не придобива собственост върху търгуваната стока, а единствено и само предоставя под наем складова площ, като поема ангажимент да изпраща стоката след направена поръчка към крайния клиент от името и за сметка на българската фирма. Стоките се съхраняват, обработват и изпращат към крайния потребител изцяло с ресурс на Амазон. Българската фирма няма наети лица, които да представляват фирмата там. Не възнамерява да организира каквато и да било търговска дейност, която да изисква наемане на офис, склад или друга площ. Стоките, които са обект на продажбите, се закупуват от България. Фактурите за продажбите към клиенти се издават от офиса на дружеството в България.

  1. Как следва да се документира трансфера на стоки от България до склада на Амазон съгласно ЗДДС?
  2. Къде подлежи на облагане с корпоративен данък реализираният доход от тези продажби – в България или в Германия?

По отношение на данъчното третиране от гледна точка на ЗДДС ще разгледаме две хипотези:

  1. Българската фирма не е регистрирана за целите на ДДС в съответната държава – членка /Германия/ и не притежава немски ДДС номер.
  2. Българската фирма има ДДС номер в съответната държава – членка.

Данъчно третиране от гледна точка на ЗДДС, при положение, че българската фирма няма ДДС номер в Германия    

Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.

С други думи казано, разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т.3 приравнява на възмездна доставка на стоки движението на стока от територията на България до територията на друга държава – членка /в конкретния случай това е Германия/ за целите на икономическата дейност на българската фирма, която няма ДДС номер в тази държава – членка.     

Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 2 мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.

Т.е. в случай, че българската фирма, която е регистрирана за целите на ЗДДС в България, но няма регистрация за целите на ДДС на територията на другата държава – членка /Германия в конкретния случай /, изпраща стоки от територията на България до територията на другата държава – членка, това движение на стоки, съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 17, ал. 2 от закона, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на България и при положение, че конкретната доставка няма характер на освободена съгласно глава четвърта от ЗДДС, то налице е облагаема доставка с данъчна ставка 20%. Доставката се документира с издаването на протокол съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Протоколът се издава не по – късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. , т.е. не по – късно от 15 дни от започването на транспорта.

Задължителните реквизити, които трябва да съдържа протокола са посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС:

  1. Номер и дата;
  2. Името и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето /ДДС номера на дружеството/;
  3. Количеството и вида на стоката;
  4. Датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
  5. Данъчната основа;
  6. Ставката на данъка;
  7. Основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето;
  8. Размера на данъка.

Видно от цитираната разпоредба е, че като задължителен реквизит на протокола не фигурира „получател“ и съответно такъв не следва да се посочва.

Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС данъчното събитие на доставката е датата на започване на транспорта. Данъчната основа на доставката, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката.

Данъчно третиране от гледна точка на ЗДДС, при положение, че българската фирма има ДДС номер в Германия    

Разглежданият казус има различно от описаното по – горе данъчно третиране от гледна точка на ЗДДС, ако българската фирма има ДДС номер в Германия.

Съгласно чл. 7, ал 4 от ЗДДС възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС. Независимо, че получателят и доставчикът са едно и също лице, при положение, че са изпълнени следните условия:

  1. доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие;
  2. получателят е същото лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
  3. стоките се изпращат/транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС за целите на неговата икономическа дейност;
  4. стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от лицето в рамките на неговата икономическа дейност;
  5. транспортът е от или за сметка на лицето, изпращането или транспортирането на стоките е приравнено на доставка и е приложим специалният режим, установен за ВОД в случаите на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.

Т.е в случай, че българската фирма, регистрирана за целите на ЗДДС в България, но има и регистрация за целите на ДДС на територията на другата държава – членка /Германия/, изпраща стоки от територията на България до територията на другата държава – членка, това движение на стоки е приравнено на вътреобщностна доставка /ВОД/. Съгласно чл. 53, ал. 1 тази доставка е облагаема с нулева ставка на данъка.

Задължение на доставчика е да докаже, че доставката е вътреобщностна по смисъла на чл. 7 от ЗДДС.

Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, за да приложи нулева ставка, доставчикът следва да разполага с:

  1. Документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона. В разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС са регламентирани документите, с които трябва да разполага българската фирма за удостоверяване на извършването на вътреобщностна доставка.
  2. В сила от 01.01.2020 г. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“, или определени с правилника за прилагане на закона.

От всичко казано по – горе, става ясно, че за да приложи нулева ставка на данъка за ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС българската фирма следва да е регистрирана за целите на ДДС в съответната държава – членка /Германия/. За тази доставка се подава VIES – декларация за съответния данъчен период. Получателят, който в случая е и доставчик, следва да начисли ДДС за придобиването на стоките в държавата – членка /Германия/, съгласно регламентите за облагане на ВОП.

Съгласно чл. 51, ал. 2 и чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната. За тези доставки данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка.

Доставката в случаите на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС се документира с издаването на протокол съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, който следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Данъчната основа на вътреобщностните доставки на стоки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС се определя по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗДДС като това е данъчната основа при придобиването на стоките, себестойността им или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗДДС. Освен това същата не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2 от закона.

Данъчно третиране по ЗКПО:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Предвид цитираната норма, следва че реализираната печалба в резултат от продажбата на стоки в Германия чрез Амазон, подлежи на облагане с корпоративен данък в България.

Трябва да се знае, че когато българска фирма извършва изцяло или частично дейността си в друга държава се счита, че има място на стопанска дейност.  В § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО е дадено определение за „място на стопанска дейност“ и това е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/:

„Място на стопанска дейност“ е:

а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

Изключително важно е да се прецени дали българската фирма има място на стопанска дейност. При преценката трябва да се вземат под внимание характеристиките, съдържащи се в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/. Във всяка спогодба е посочено кога едно предприятие има място на стопанска дейност, а също така са изброени и изключенията. Важно е да се изясни продължителността на дейността на фирмата в чуждата държава, начина и целта на складиране на стоките, българската фирма има ли трудов ресурс за извършване на дейността в чуждата държава, има ли лице, което да представлява българската фирма там, кой и къде издава фактурите за продажби и др.

В член 5 от СИДДО с Република България и Федерална Република Германия е посочено какво включва терминът „място на стопанска дейност“. В настоящия случай, съгласно разпоредбите на СИДДО за фирмата не е налице хипотеза на място на стопанска дейност в друга държава членка – Германия.

Следователно, при описаните обстоятелства не е налице основание за облагане на печалбата от реализираните продажби в Германия, тъй като българското дружество не формира място на стопанска дейност в тази страна.

Доверете се на експертите от счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт за решаването на вашия данъчно-счетоводен казус.