Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, получава фактури за извършени електронни услуги от американска фирма, която e регистрирана за целите на ДДС в Европейския съюз и представя ДДС номер, започващ с „EU“. При проверка на идентификационния номер в системата за проверка на ДДС номер, става ясно, че префикс „EU“ липсва.
- Следва ли фактурите, издавани от американския доставчик да са с начислен ДДС?
- Как следва да бъдат отразени те от българската фирма – получател на услугите?
- Как следва да бъде въведен идентификационният номер на американския доставчик в отчетните регистри?
В конкретния случай българската фирма е получател по доставка на услуга от чуждестранен доставчик. При това положение е необходимо да се определи мястото на изпълнение на тази доставка за целите на правилното й третиране съгласно ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото е там, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Следователно, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, получените от българската фирма услуги са с място на изпълнение на територията на страната – мястото, където е установен получателят.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС при доставка на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Според &1, т. 11 от ДР на ЗДДС „лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
От посочените разпоредби става ясно, че за да се определи получателят на услугата като платец на данъка, то следва да са изпълнени следните условия:
- доставчикът на услугата е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната
- доставката е с място на изпълнение на територията на страната
- доставката е облагаема
- получателят на услугата е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Видно е, че в конкретния случай са изпълнени поставените условия в чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Следователно данъкът, който е дължим за предоставените услуги следва да бъде начислен от българската фирма по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, следва извода, че издадените фактури от американския доставчик , следва да не са с начислен ДДС.
Как следва да бъде въведен идентификационният номер на американския доставчик в отчетните регистри?
ДДС номерът на американската фирма с префикс „EU“ е за целите на осъществяваните доставки на услуги, извършвани по електронен път, получатели по които са данъчно незадължени лица, установени на територията на Европейския съюз. С други думи, ДДС номера с префикс „EU“ няма връзка с установяването на доставчика на услугата на територията на Европейския съюз. В чл. 154, ал. 6 от ЗДДС е предвиден идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза. Този номер е предвиден за идентификация на лицата, които не са установени на територията на Европейския съюз и са регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и това е служебният идентификационен номер по чл. 84, ал. 3 от ДОПК, пред който е поставен знакът EU.
В отчетните регистри, в колоната „Идентификационен номер на контрагент“ се въвежда идентификационен номер на контрагента по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, когато същият е регистриран за целите на ДДС, съответно идентификационният номер на контрагента по смисъла на &1 от ДР на ППЗДДС, когато контрагентът не е регистрирано по закона лице или идентификационният номер на контрагента за целите на ДДС, издаден от друга държава членка (вкл. знака на държавата членка). Код „999999999999999“ се въвежда в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице /физическо или юридическо/, което няма регистрация по ДОПК и ЗДДС или няма ДДС номер, с който лицето е регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава членка. Предвид това, в конкретния случай, за американската фирма следва да се въведе код „999999999999999“ в колоната „Идентификационен номер на контрагент“.
