В дружество с ограничена отговорност има двама съдружника с различно участие в дяловете на дружеството. Съдружниците са руски граждани. Единият няма постоянен адрес в България и живее в Русия, а другият притежава разрешение за продължително пребиваване в България за 1 година и живее в България. На общото събрание на съдружниците е взето решение за разпределяне на част от натрупаната неразпределена печалба като дивидент в полза само на единия съдружник.
Въпросите, на които ще отговорим са:
- Законосъобразно ли е начисляването и изплащането на дивидент в полза само на единия съдружник?
- Как следва да се обложи доходът от дивидент, изплатен в полза на:
- съдружникът, който е установен в България
- съдружникът, който е установен в Русия
Легална дефиниция на понятието „дивидент“ се съдържа в §1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ. Дивидент е:
- доход от акции;
- доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
- скрито разпределение на печалбата.
Правата за начисляване и изплащане на дивиденти са уредени в разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/. Съгласно чл. 133, ал. 1 от ТЗ, съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. По смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ, общото събрание на дружеството има правомощия да взема решения за разпределянето на печалбата и за нейното изплащане. Разпределянето на печалбата се базира на финансовия резултат от приетите от общото събрание годишен отчет и баланс. Именно въз основа на тях, на общото събрание, съдружниците решават каква част от печалбата да разпределят под формата на дивидент. Тук е мястото да се обърне внимание, че като дивидент може да се разпределя само краен финансов резултат за календарната година.
Предвид гореизложеното, следва извода, че разпределянето на печалбата под формата на дивидент в полза на единия съдружник, не представлява опит за отклонение от данъчното облагане и е възможно от правна гледна точка, но само ако не противоречи на клаузите на дружествения договор. Това означава, че решението на общото събрание ще има сила, единствено и само, ако не е в противовес с клаузите на дружествения договор. В случай, че в дружествения договор е предвидено друго по отношение на разпределяне на печалбата под формата на дивиденти, то на общото събрание съдружниците могат да решат нещо различно единствено когато се направи промяна в дружествения договор по съответния ред.
Следователно, няма пречка съдружниците да вземат решение за разпределяне на дивидент в полза само на единия съдружник, което е от значение за приложението на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Данъчно задължени лица по реда на ЗДДФЛ са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. Те са задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
На основание чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Това означава, че за да бъде определено физическото лице като местно, без значение какво е гражданството му, следва да е налице един от горепосочените критерии. Изключение от това правило е заложено в чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
В конкретния случай руският гражданин, който притежава разрешение за продължително пребиваване за 1 година и живее в България е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ. Другият руски гражданин, който няма постоянен адрес в България и живее в Русия е чуждестранно физическо лице по смисъла на закона. Съгласно ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти по смисъла на &1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България, какъвто е разглеждания случай.
Във връзка с цитираната разпоредба следва да се има предвид, че от източник в България са доходите от дивиденти от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества. При определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Доходите от дивиденти подлежат на облагане с окончателен данък. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент /чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ/. Важен момент, на който следва да обърнем внимание е, че окончателния данък върху брутния размер на дохода от дивидент се начислява не при неговото изплащане, а с решението за неговото разпределяне. Размерът на данъка върху дивидента е 5 на сто, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, окончателният данък в размер 5 на сто се удържа и внася от платеца на дохода /местно предприятие/, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В съответствие с посочените разпоредби, данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти, като срокът за внасянето на окончателния данък е обвързан не с момента на изплащането на дохода от дивидент, а с момента на вземането на решение за разпределяне на дивидент.
Лицето, получател на дохода от дивидент, е освободено от задължението за подаване на годишна данъчна декларация, като основанието за това е чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Задължен да удържи и внесе окончателният данък е платецът на дохода /местно предприятие/, като следва да го декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци, която се подава в срока за внасянето на данъка. Предприятието следва да изготви и справка по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ и да я предостави на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода в срок до 28 февруари на годината, следваща данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
В хипотезата на разпределяне на печалбата под формата на дивидент в полза на руския гражданин, чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, следва да се има предвид, че в съответствие с разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Такива са Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/. При изплащане на дивиденти на чуждестранно физическо лице, местно на страна, с която има подписана СИДДО, СИДДО дава право на България да облага този доход, като в случая се прилага българското данъчно законодателство и съответно данъчната ставка, посочена в ЗДДФЛ, доколкото е по – ниска или равна на ставката по СИДДО.
Между правителството на Република България и правителството на Руската федерация е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, която е ратифицирана със закон, приет от 36-о Народно събрание на 23.03.1994 г. /ДВ, бр. 29 от 1994 г. Издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 8.12.1995 г./. Член 10 от спогодбата регламентира облагане на доходите от дивиденти. На основание на цитираната норма, дивиденти, изплащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава /България/, на местно лице на другата договаряща държава /Русия/, се облагат с данъци в тази друга договаряща държава – Русия /чл. 10, т. 1 от СИДДО/.
Въпреки това тези дивиденти могат да се облагат с данък в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице /България/, и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е техен действителен ползвател, определеният данък не може да надвишава 15 на сто от брутната сума на дивидентите /чл. 10, т. 2 от СИДДО/.
Видно е, че чл. 10 „Дивиденти“ на СИДДО с Руската федерация не освобождава дивидентите в полза на физическо лице, местно на Русия, от облагане в България, нито намалява размера на дължимия данък.
Предвид разпоредбата на чл. 10, т. 1 от СИДДО с Руската федерация, където е посочено, че тези дивиденти могат да се облагат и в Русия, обстоятелството, че дивидентите подлежат на облагане и са обложени в България при източника, в съответствие с разпоредбите на българското вътрешно законодателство, а също и съгласно разпоредбите на СИДДО, не означава, че са освободени от облагане в Русия. Това означава, че те подлежат на облагане съгласно действащите разпоредби на руското данъчното законодателство.
За данъка, който е платен в България, лицето има право на данъчен кредит. Тази възможност е предвидена в чл. 23 на СИДДО с Руската федерация „Премахване на двойното данъчно облагане“. За целта обаче лицето следва да разполага с Удостоверение за платен данък от чуждестранно физическо лице в България, издадено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ.
