Във връзка с изпълнение на сключен договор със свой контрагент, Дружество командирова свой служител в друг град. Служителят използва личния си автомобил за осъществяване на командировката. След приключване на командировката представя финансов отчет за извършените разходи, към който са прикрепени фактури за гориво и хотелско настаняване, издадени на името на Дружеството.

Въпросът е:

  1. Дружеството има ли право на данъчен кредит по представените фактури за гориво и хотелско настаняване?

Основните правила за наличие на правото на данъчен кредит се съдържат в разпоредбите на чл. 68, чл. 69 и чл. 70 от ЗДДС.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

В разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС са изброени случаите, в които нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 не следва да се прилага. Един от изброените случаи касае именно транспорта и нощувките на командировани от регистрираното лице работници и служители /чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС/. От разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС става ясно, че ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит не са приложими, когато става въпрос за получени стоки или услуги във връзка с икономическата дейност на данъчно задълженото лице и са необходими за нейното осъществяване. В конкретния случай, разходите за транспорт и нощувки не са направени с цел задоволяване личните потребности на командирования, а за да се осигури възможност командированото лице да изпълни поетите ангажименти по сключени договори с контрагенти, т.е. тъй като командировката е във връзка с осъществяване на дейността на предприятието, по смисъла на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2, ограничаваща правото на приспадане на данъчен кредит, не се прилага.

От една страна, както е известно, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, регистрираното лице следва да разполага с данъчен документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 или чл. 115 от ЗДДС. В издадения документ, като получател следва да е вписано данъчно задълженото лице и неговите данни.

От друга страна, разходите във връзка с командировката следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната /НКС/, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари, редът за отчитането им, правата и задълженията на командирования и командироващия.

Разпоредбата на чл. 13 от НКС е определен специален ред за командироване и отчитане на разходите за командировка, когато командированият пътува с личен автомобил. Когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с личен автомобил, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство за най-икономичния режим на движение. В заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Според текста на чл. 32, т. 3, б. „б“, изр. първо от същата наредба размерът на пътните пари е определен в заповедта и се изплаща срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход.

От изложеното става ясно, че за отчитане на размера на пътните пари при командировка законодателят не поставя изрично изискване документът, който удостоверява направените пътни разходи, да бъде издаден на командироващия или на командированото лице. Ако документът за изразходваното гориво е издаден на командироващия, то командированото лице се счита, че е получило доставка по този документ от името и за сметка на командироващия.

Когато фактурата е издадена на името на командироващото дружество, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС,  то е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от същия закон.

Предвид гореизложеното, относно издадените фактури за хотелско настаняване, данъчно задълженото лице следва да има право на данъчен кредит, ако е спазено изброеното по – горе.

Следва да подчертаем, че за предприятието няма да е налице правото на приспадане на данъчен кредит, ако закупеното гориво е заредено в лек автомобил по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗДДС, независимо че са налице следните обстоятелства:

  1. извършва единствено и само облагаеми доставки;
  2. притежава фактура за закупеното гориво, изразходвано във връзка с командировката;
  3. разполага с попълнен пътен лист;
  4. разходите за командировки са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната.

Основанието за това е нормата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, действието на която не се премахва от разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от закона.