Лице, което има българско и полско гражданство, работи в България по договор за управление и контрол с определено възнаграждение. Постоянното пребиваване на лицето е в Полша, но там не упражнява трудова дейност. Работи единствено и само като управител в българското дружество.

Въпросите са:

  1. При положение, че лицето не пребивава на територията на България, то следва ли за него да се плащат социални и здравни осигуровки в България?

За лицата, граждани на държави – членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, като се възползват от правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат следните регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на ЕС:

  • Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
  • Регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към граждани на държава – членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава – членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Един от основните принципи, установени в Регламент (ЕО) № 883/2004, е определяне на приложимото осигурително законодателство.

Основно правило при определяне на приложимото право, е че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на територията на която полагат своя труд. На основание на чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е:

  1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
  2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.

Независимо от това, че постоянното пребиваване на лицето е в Полша, и независимо от двойното гражданство, за него приложение ще намери българското осигурително законодателство. Това е така, тъй като лицето упражнява трудова дейност само на територията на България. Следователно за лицето възниква задължение за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски се дължат върху договореното възнаграждение по договора за управление и контрол, но върху не по – малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, определен със ЗБДОО.

По отношение на здравното осигуряване на лицето, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО: „Българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.“ Тази норма обаче се отнася само за лицата, които са български граждани и граждани на трета страна. По отношение на гражданите на Европейския съюз се прилагат координационни регламенти в областта на социалната сигурност.

На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 задължително осигурени в НЗОК са лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка /чл. 33, ал. 2 от ЗЗС/.

Следователно, след като съгласно чл. 11, т.3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 за лицето е приложимо българското осигурително законодателство, то за него се дължат:

  • вноски за социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО

и

  • вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

В случай, че възникне необходимост лицето да удостовери в държавата, където пребивава /Полша/, че упражнява трудова дейност и се осигурява в България, то следва да има предвид, че приложимото законодателство в областта на социалната сигурност се доказва с удостоверение А1. С него се удостоверява, че за лицето се прилага осигурителното законодателство на само една държава – членка, което го освобождава от прилагане на законодателствата на други държави – членки в сферата на социалната сигурност. Предвидено е, при поискване от лицето, издаването на Удостоверение А1 и в случай като този, при който лицето попада в хипотезата на чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. За целта то следва да подаде в компетентната ТД на НАП „Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава членка“ /образец Окд-284/.