Българско дружество осъществява търговска дейност със стационарни и мобилни заграждения. Във връзка със сключен договор с холандско дружество за покупко – продажба и доставка на стационарна ограда, в България пристигат холандски специалисти, за да осъществят монтажа на оградата и портал към нея. За оказаната услуга българското дружество заплаща възнаграждение на холандското дружество, което е юридическо лице – местно на Холандия за целите на данъчното облагане. Няма място на стопанска дейност в България.
Възникват въпросите:
- Възнаграждението, изплатено на холандското дружество, във връзка с оказаните услуги, свързани с монтажа на оградата и портала, представлява ли възнаграждение за технически услуги по смисъла на ЗКПО?
- Следва ли българското дружество да удържи данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО?
По смисъла на чл. 4 от ЗКПО, чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни. Чуждестранните лица, които нямат място на стопанска дейност в страната, се облагат само за доходи с източник в Република България. Определение за „място на стопанска дейност“ се съдържа в &1, т. 2 от ДР на ЗКПО, който препраща към &1, т. 5 от ДР на ДОПК.
„Място на стопанска дейност“ е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
Не всички доходи, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, могат да бъдат третирани като доходи от източник в страната. Доходи от източник в страната са доходите, които са изрично посочени в разпоредбата на чл. 12 от ЗКПО. В ал. 5, т. 4 на същия член е посочено, че възнагражденията за технически услуги, начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, представляват доход от източник в страната.
Дефиниция на понятието „възнаграждения за технически услуги“ се съдържа в &1, т. 9 от ДР на ЗКПО и това са плащанията с източник Република България за:
- Монтаж или инсталиране на материални активи
- Всякакви услуги от консултантско естество
- Маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Видно от горната дефиниция, възнагражденията за монтаж и инсталиране на материални активи, какъвто е и постоянната ограда, са възнаграждение за техническа услуга и представляват доход от източник в страната.
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица /чл. 195, ал. 2 ЗКПО/. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи, а данъчната ставка е 10%.
Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 195, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът. Платците на доходи, удържали данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.
Същевременно в чл. 13 от ЗКПО е предвидено приоритетно прилагане на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, по който България е страна. Между Република България и Кралство Холандия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода /СИДДО с Кралство Холандия/.
Това означава, че независимо от обстоятелството, че в случая доходът, реализиран от оказаните технически услуги, е облагаем в България съгласно ЗКПО, при прилагане на СИДДО с Кралство Холандия, холандското дружество може да се освободи от облагане, тъй като плащанията към него ще попаднат в обхвата на разпоредбата на чл. 22 от Спогодбата „Други доходи“. В текста на чл. 22 от Спогодбата е предвидено, че елементи от дохода на местно лице на едната държава без оглед на това къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат само в тази държава, т.е. доколкото техническите услуги не са изрично посочени в предходните членове на Спогодбата, предвид изчерпателното изброяване на доходите, то нормата е приложима за въпросния доход.
Съгласно чл. 135, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанието за това. Процедурата е уредена в глава ХVІ, раздел ІІІ, чл. 135 – чл. 142 от ДОПК. В тази връзка холандското дружество може да се освободи от облагане в България, след като докаже, че спрямо него са изпълнени изискванията за прилагане на СИДДО.
