Агенция за недвижими имоти сключва договор с търговска банка за предоставяне на услуги по посредничество при отпускане на банкови кредити на трети лица. Тя се изразява в:

  • привличане на клиенти на банката по повод отпускането на кредити;
  • консултиране и информиране на потенциалните потребители на кредити относно възможностите, условията и изискванията за отпускане на банков кредит от съответната банка;
  • осъществяване на контакт между потенциалния потребител и банката;
  • оказване на всякакво съдействие на двете страни с оглед облекчаване процеса на сключване на договора за кредит.

Договореното възнаграждение, изплащано от банката се формира като процент от размера на кредитите, които са договорени и отпуснати от банката, благодарение на посредничеството на агенцията за недвижими имоти. За комисионната, агенцията за недвижими имоти издава фактура, въз основа на която банката превежда договорената комисионна.

Поставените въпроси, на които ще отговорим са:

  1. Доставката на посредническа услуга по отпускането на банков кредит следва ли да се третира за освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС? При издаване на фактурата за комисионна следва ли да се начисли ДДС?
  2. Включват ли се оборотите по чл. 46 от ЗДДС в облагаемия по ЗДДС?

На основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация /лихва/ от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг е освободена доставка.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е съответна на разпоредбата на чл. 135, пар. 1, б. „б“ на Директива 2006/112/ЕО, съгласно която:

„Държавите – членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска„.

Видно е, че цитираните норми не поставят конкретни изисквания по отношение на качеството на лицето, което предоставя посредническата услуга по договаряне на кредит, за да бъде третирана въпросната услуга като освободена доставката. Като потвърждение на това е и практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на услугата по договаряне на кредити. В т. 32 от Решение от 05.06.2007 г. на съда на ЕС /пети състав/ по дело С-2/95 Sparekassernes Datacenter (SDC) е посочено, че определянето на сделките като освободени, съгласно точки 3 и 5 от чл. 13Б, буква „г” от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. /респективно чл.135,т.1, б.”г” и б.”е” от Директива 2006/112/ЕО/се прави според естеството на предоставяните услуги, а не според лицето, което предоставя или получава услугите.

Предвид гореизложеното, на основание цитираните разпоредби и практиката на Съда на Европейския съюз, следва че предоставянето на посредническа услуга, свързана с договарянето на кредит е освободена доставка, тъй като няма въведено ограничение по отношение на лицата, които извършват договарянето.

Следва да обърнем внимание, че за да бъде третирана като освободена доставка посредническата услуга по договаряне на кредита, посредникът, който в конкретния случай е агенция за недвижими имоти, трябва да е осигурил на търговската банка, която ще предостави кредита, сключването на договор за кредит с третото лице. В крайна сметка, като резултат от посредническата услуга по договарянето на кредит, трябва да е сключването на договор за отпускане на кредит между търговската банка и третото лице. Всичко това означава, че ако накрая, не се е стигнало до подписване на договор за отпускане на кредит между банката и третото лице, то доставките по договаряне на кредита не следва да се разглеждат като освободени доставки по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 и следва да се третират по общите правила на ЗДДС.

Следователно, за да се третира като освободена доставка, посредническата услуга по договарянето на кредит, трябва да е изпълнено изискването услугата да е довела до сключването на договор за отпускане на кредит между банката и третото лице. Консултациите на потенциални клиенти – кредитополучатели, рекламирането на съответните кредити, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни, свързани с проучвания за отпускане на банков кредит от съответна банка, довели до несключване на договори за кредит, не следва да се третират като доставки по „договаряне на кредит“ и нямат характер на освободени доставки по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

За да бъде третирана доставката на посредническата услуга по договаряне на банков кредит като освободена, следва ли да е изпълнено изискването насрещната престация да е лихва?

При първоначално прочитане на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС може да бъде направен изводът, че за да бъде определена доставката по договаряне на кредит като освободена, трябва да е изпълнено изискването насрещната престация да е лихва. В редица свои становища, Приходната агенция изразява мнение, че логическото и сравнително тълкуване на цитираната норма обаче налагат извода, че текстът следва да се тълкува като „включително лихва“ или „лихва в широк смисъл“, т.е. че изискването е да е налице насрещна престация, която може да е и често лихва, но би могла да е уговорена под формата на такса, комисионна или друг способ.

Съответната на чл. 46, ал. 1, т., 1 от ЗДДС норма в Директива 2006/112/ЕО, уреждаща освободените доставки във връзка с кредити /чл. 135, ал. 1, т. 1, б. „б“/ не съдържа никакво изискване относно характера на насрещната престация. Такова е и последователното тълкуване на приходната администрация относно едно по – широко съдържание на понятието „лихва“ във връзка с приложението на СИДДО, където за „лихва“ се счита освен уговореният лихвен процент, така и всички такси за управление и администриране на кредита, комисионните възнаграждения и други подобни.

 Включват ли се оборотите по чл. 46 от ЗДДС в облагаемия по ЗДДС?

Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот за задължителна регистрация по ЗДДС включва:

  1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
  2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
  3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

На основание чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация, следва да се включат както доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставките на застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС, представляващи основна дейност на лицето, така и тези, които без да са сами по себе си основна дейност, са свързани със същата.