Българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС е с основен предмет на дейност предоставяне на хостинг услуги на чуждестранни клиенти. Предстои сключване на договори с клиенти, установени в страни, които не са членки на Европейския съюз /трети страни/, сред които и физически лица. Съответно хостинг пространството се закупува от американска компания.

Въпросите, на които ще отговорим в следващите редове са:

  1. Как следва да бъдат отчетени услугите по предоставяне на хостинг съгласно ЗДДС? Следва ли да се начислява ДДС в издаваните фактури към чуждестранните клиенти?
  2. Когато услугата се предоставя на физически лица, установени в трета страна, възниква ли задължение за доставчикът на услугата за специална регистрация по система MOSS?
  3. Как следва да се отчете покупката на хостинг в дневниците по ЗДДС?

Как следва да бъдат отчетени услугите по предоставяне на хостинг съгласно ЗДДС? Следва ли да се начислява ДДС в издаваните фактури към чуждестранните клиенти?

За да бъде приложен правилно конкретен режим за облагане на доставките на услуги с ДДС, е изключително важно и необходимо:

  1. точно да се дефинира естеството на доставяната услуга /предоставяне на хостинг услуги/;
  2. да се определи мястото на изпълнение на доставката на съответната услуга:
  • за доставки с място на изпълнение на територията на страната, приложение ще намери ЗДДС;
  • за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приложение ще намери данъчния закон по местоизпълнение на доставката.

В зависимост от това ще се определи цялостното данъчно третиране на доставката на съответната услуга, приложимата данъчна ставка и лицето – платец на данъка.

В &1, т. 14 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието „Услуги, извършени по електронен път“. Това са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги. Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.

В Приложение II на Директива 2006/112/ЕО са изброени следните услуги, считани за предоставяни по електронен път:

  • Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
  • Доставка и осъвременяване на софтуер;
  • Доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
  • Доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
  • Доставка на дистанционно обучение.

В чл. 7, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. е дадено определение на понятието „услуги, предоставяни по електронен път“, което включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. В параграф 2 на същия член са изброени конкретни доставки на услуги, оказвани по електронен път:

  • в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;
  • услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;
  • услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
  • възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
  • информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);
  • услугите, изброени в Приложение 1.

Видно от цитираните разпоредби, услугата по предоставяне на хостинг пространство отговаря на критериите за електронна услуга.

При облагане на електронните услуги от определящо значение е:

  1. статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
  2. мястото на изпълнение на доставката на услуги, предоставяни по електронен път.

В зависимост от това за доставчика възникват различни задължения за регистрация и облагане на доставките на услуги, предоставяни по електронен път.

Как се определя статута на получателя на услугата?

В ЗДДС и Правилника за неговото прилагане няма правила и посочени документи, които да се изискват, за да бъде определен статута на получателя. Критерии за това се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него. Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл.18, т. 1 и т. 3 от Регламент № 282/2011.

Доставчикът на услуга може да приеме, че получателят на услугата, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:

  • ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността (2);
  • когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

В зависимост от статута на получателя на услугите, предоставяни по електронен път, се определя мястото на изпълнение на доставката.

На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получател на електронната услуга е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен получателя, или там, където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на обект, който се намира на различно място. В този случай е без значение дали получателят на услугата е установен в друга държава членка или трета страна.

Когато получателите на електронната услуга са данъчно задължени лица, установени в трета страна, доставките са с място на изпълнение извън територията на страната. За доставчика не възниква задължение за начисляване ДДС. Основанието за това е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 3 от закона не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната, т.е. в конкретния случай за българското дружество, предоставящо хостинг услуги, не възниква задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС .

Когато получатели на електронната услуга са данъчно незадължени лица, установени в трета страна, мястото на изпълнение на доставките се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на доставката на електронни услуги, по които получател е данъчно незадължено лице е там, където е установено това лице, или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

Когато услугата се предоставя на физически лица, установени в трета страна, възниква ли задължение за доставчика на услугата за специална регистрация по система MOSS?

При предоставяне на електронни услуги на данъчно незадължени лица /физически лица и юридически лица, които нямат регистрация по ЗДДС/ в рамките на Европейския съюз, мястото на изпълнение на тези услуги, по силата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, е в страната на получателя на услугата. Това означава, че ако българска фирма, регистрирана за целите на ДДС, извършва услуги по електронен път в полза на данъчно незадължени лица, установени в няколко държави членки, то за тази фирма ще възникне задължение за регистрация във всяка една от тях. Именно, за да се избегне регистрирането на лицата в множество държави членки от ЕС, където те предоставят електронни услуги, е създадена възможността за специална регистрация за прилагане на режим в Съюза.

Предвид горното, когато физическите лица – получатели на електронната услуга са установени в трета страна, за доставчика на услугата не възниква задължение за специална регистрация по системата MOSS. Т.е. в конкретния случай, тъй като българското дружество не предоставя хостинг услуги на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз, то за него не възниква задължение за тази специална регистрация.

Предвид цитираните разпоредби и изложеното по – горе, може да бъде направено следното обобщение:

Когато получател на електронните услуги е лице, установено извън Общността /трета страна/, независимо от неговия статут – дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, и в двата случая, мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната, където е установено лицето. Доставките ще бъдат необлагаеми с ДДС в България. Основанието за това са:

  • за данъчно задължени лица – чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
  • за данъчно незадължени лица – чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 6 от ЗДДС.

Как следва да се отчете покупката на хостинг от американската компания в дневниците по ЗДДС?

На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Предвид горната разпоредба, както и предвид факта, че българското дружество е  данъчно задължено лице и е получател по услуга, мястото на изпълнение за тази доставка на услуга е на територията на страната.

По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при  доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

В конкретния случай българското дружество е получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната. Услугата е получена от доставчик – данъчно задължено лице, който не е установен на територията на страната /американска компания/. На основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за българското дружество възниква задължение за начисляване на  ДДС със ставка от 20 на сто. На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в случаите по чл. 82, ал. 2 от закона, регистрираното лице – получател по доставката задължително издава протокол. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период,  в който е издаден.

Фактурата, издадена от американската компания, не следва да се отразява в дневника за покупки. Там отражение ще намери протокола по чл. 117 от ЗДДС.