Във връзка с изпълнение на сключен договор, българско дружество, регистрирано по реда на ЗДДС, закупува оборудване от дружество, установено и регистрирано за целите на ДДС в Полша. Оборудването ще се транспортира директно от Полша до територията на Сърбия /страна извън територията на ЕС/, без да пристига на територията на България. Физическото предаване на оборудването от полското дружество на българското дружество ще се осъществи или на територията на Полша, или на територията на Сърбия. На територията на Сърбия оборудването ще бъде отдадено под наем от българското дружество на дружество, регистрирано за целите на ДДС в Германия.
Въпросите са:
- Какво е данъчното третиране на покупката на оборудването от полското дружество от гледна точка на ЗДДС? За българското дружество възниква ли задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС?
- Как следва да се документира и какво е данъчното третиране на последващото отдаване под наем на оборудването?
За определяне на данъчния режим на доставките на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката. Правилата за определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока са регламентирани с разпоредбата на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
В случая са възможни два варианта за прехвърляне на собствеността върху оборудването между гръцкото и българското дружество. Имайки предвид, че транспортът се осъществява от територията на Полша до територията на Сърбия, данъчното третиране на доставката по реда на ЗДДС зависи от обстоятелството къде се прехвърля собствеността върху оборудването.
При първия вариант българското дружество придобива собствеността върху оборудването в Полша. Оборудването се транспортира директно от Полша към Сърбия.
При втория вариант гръцкото дружество извършва износ на оборудването към Сърбия и българското дружество придобива оборудването в Сърбия.
При първия вариант, в който българското дружество придобива оборудването в Полша, следва да вземем под внимание хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, т.е. там където се намира оборудването към момента на започване на транспортирането му. По отношение на облагането с ДДС приложение ще намери законодателството на съответната държава, в конкретния случай Полша. Полското дружество би следвало да начисли полския ДДС за тази продажба, тъй като не е налице основание за прилагане на нулева ставка.
Българското дружество би могло да възстанови начисленият полски ДДС за покупката на оборудването по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз.
При втория вариант, в който полското дружество осъществява износ към Сърбия, би следвало полското дружество да фигурира като износител в митническата декларация и за него следва да е приложима нулева ставка на данъка за износ на стоки. В този случай в издадената фактура от полското дружество, начисленият данък би следвало да е 0%.
Съгласно разпоредбите на чл. 13 ал. 1 от ЗДДС, за да е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ за дадена доставка на стока следва да са налице едновременно следните условия:
- Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
- Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
- Възмездност на придобиването.
- Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
Видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за да е приложим режимът на ВОП, транспортът на оборудването трябва да започва от територията на държава членка и да приключва на територията на страната.
В конкретния случай не са изпълнени условията на чл. 13 от ЗДДС и не е налице вътреобщностно придобиване. Следователно за българското дружество не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Относно последващото отдаване под наем на оборудването
Основното правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга е разписано в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност – Директивата за ДДС) като водещ критерий при него е статута на получателя по доставката.
Съгласно посочените разпоредби мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност – когато получател е данъчно незадължено лице, съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – когато получател е данъчно задължено лице.
При условие, че получател на услугата под наем на оборудване е немска фирма, допускаме, че същата е данъчно задължено лице и съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение ще е мястото, където е установен получателя по доставката.
Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено лице са определени в чл. 18, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011). Съгласно тази разпоредба, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и
доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Ако доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, данък не се начислява, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС в издаваните фактури като основание за неначисляване на данък следва да се впише разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и „обратно начисляване„.
