В магазин за козметика извършваните продажби се регистрират с издаване на фискална касова бележка. Стоките, обект на продажба, се отнасят в няколко групи, програмирани в касовия апарат:
- козметика за коса;
- козметика за лице;
- парфюмерия;
- грим;
- други.
Достатъчен ли е този обобщен начин на програмиране на стоките в касовия апарат?
Съгласно чл. 26, ал. 1 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г., фискалната касова бележка от фискално устройство, трябва да отговаря на следните изисквания:
- да бъде четима;
- да съответства на образеца съгласно приложение № 1;
- да съдържа задължително реквизитите, изброени в т. 1 – т. 17 на същата алинея.
По смисъла на т. 7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Наименованието трябва да позволява най – малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. В случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
Видно от разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименованието на стоката/услугата, т.е. видно е, че терминът „наименованието“ се отнася за конкретния вид стока/услуга. Изискването във фискалната касова бележка да се посочва наименованието на съответния вид стока/услуга е задължително при извършване на всяка отделна продажба в търговския обект.
От една страна, изискването за осигуряване на детайлност в наименованието на продаваните стоки в даден обект, е в интерес на клиента, тъй като ще да му позволи да идентифицира закупената от него стока/услуга. От друга страна, детайлизирането на продаваните стоки/услуги, е с цел осъществяване на контрол на извършените продажби в съответния търговски обект.
В конкретния случай, става въпрос за регистрирането и отчитането на продажбите в магазин за козметика, където има голям асортимент от разнообразни стоки. На практика, в повечето търговски обекти, предлагащи разнообразие от артикули, се използват фискални устройства, които са програмирани да регистрират и отчитат продажбите по стокови групи, без да се посочва конкретния вид на продадената стока, както е и в разглеждания случай:
- козметика за коса;
- козметика за лице;
- парфюмерия;
- грим;
- други.
Този начин на регистриране на продажбите, когато за съответната продажба във фискалната касова бележка се съдържа най – общо съответната стокова група без наименование, е в противоречие с изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. При регистриране и отчитане на продажбите чрез обобщаване в стокови групи, не може да се приеме, че е изпълнено изискването на цитираната разпоредба, тъй като не се осигурява възможност да се идентифицира вида на продаваната стока в търговския обект. Ако клиент реши да направи рекламация и да върне закупената стока, то как ще докаже, че е направил точно тази покупка, след като в касовия бон не е упоменато какво е купил и съответно какво иска да върне.
Видно е че, описанието на продаваните стоки в детайли позволява на клиентите по – ефективно да упражняват правата си като потребители.
В Наредбата не е предвидено задължително нормативно изискване като „наименование на стоката/услугата“ във фискалните касови бележки да се посочва продаваната стока/услуга до степен на точно и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на посочените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги.
Разнообразието на артикулите от дадена козметика, които се предлагат на пазара е изключително голямо. В тази връзка и в съответствие с изискването на т. 7 на чл. 26, ал. 1 от Наредбата, във фискалната касова бележка трябва да се посочва минимум съответния вид на продаваната стока.
В магазина за продажба на козметика, продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва: шампоани, маски за коса, крем за лице, околоочен крем, маска за очи, парфюми, дезодоранти …, независимо от марката, независимо от това за какъв тип коса и кожа се отнасят, дали са за мъже, жени или деца.
Наредба № Н-18/2006 г. допуска да се направи изключение от описания по – горе ред за регистриране на продажбите, само и единствено при продажби, извършвани в обменни бюра, заложни по реда на чл. 29 от наредбата.
Следва да бъде отбелязано, че задължително условие при регистриране на продажба, е да се посочва вида на закупената стока/услуга, нейната стойност и количество. Това означава, че при регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, на стоки с различни цени, продадените стоки трябва да бъдат посочени на отделен ред.
Пример: В козметичния магазин има департамент „козметика за коса“. Трябва да се премахне и да се създаде възможност стоката да се разграничи до съответния вид. Създават се групи: шампоани, маски за коса, балсами за коса, лосиони за коса, пяна за коса, спрей за коса, крем за коса, терапии за коса и т.н. При извършване на продажба, например на шампоан, в касовия бон трябва да е изписан броя на продадените шампоани. Ако клиентът е купил 3 бр. шампоана и 1 бр. маска за коса, то те трябва да са маркирани на отделен ред, т.е.
3х10 лв. Шампоани 30 лв. /за шампоаните/
1х5 лв. Маски 5 лв. /за маската/
Ако цената на единия от 3 бр. шампоана е 15 лв., а двата закупени шампоана са с друга цена – 10 лв., то двата шампоана с еднаква цена се маркират на един ред, а шампоанът с друга цена – на отделен:
1х15 лв. Шампоани 15 лв. /за шампоана, струващ 15 лв./
2х10 лв. Шампоани 20 лв. /за шампоаните с еднаква цена/
1х5 лв. Маски 5 лв. /за маската/
Ако клиентът направи рекламация в законоустановените срокове за това и иска връщане на пари или замяна с друг продукт, този начин на регистриране на продажбите позволява да бъде идентифициран вида стоката, която е закупил и иска да върне или замени.
В повечето случаи търговците, които регистрират и отчитат продажбите в търговския обект с издаване на фискална касова бележка, използват касови апарати, които са програмирани обобщено по стокови групи, с извинението че имат огромен асортимент и е невъзможно организация на отчитането по вид на продаваните стоки. Това, обаче, не е извинение, защото …:
Нормативно предвиденият брой артикули за въвеждане, при регистриране на продажбите, е минимум 100 артикула, съгласно Приложение № 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. Фискалните устройства, които се предлагат на пазара, предоставят техническа възможност за въвеждане на доста по – голям брой артикули от посочения, съответно и възможност продажбите да се отразяват по конкретния вид стока/услуга.
Ако използваното фискалното устройство поддържа по – малък брой артикули от продаваните в търговския обект, с оглед да бъде спазено изискването на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредбата за посочване на наименованието на продадената стока, което да позволи на купувача да установи нейния вид, може да се използват софтуери или други технически средства, свързани с използваното в обекта фискално устройство. Това може да бъде програма, която позволява идентификация на стоките чрез използване на баркод четец. Тук ще обърна внимание, че ако софтуерът се използва единствено и само за справки относно цена и наименование на стоката, без да се въвежда информация за осъществяваните в търговския обект продажби и не се проследява движението на стоките, предмет на продажбите, то този софтуер не попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите /СУПТО/.
По отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:
- обща сума на продажбата;
- общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например „ДП1“, „ДП2“;
- обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на „козметика“, „гримове“, „други“ и т.н.
Този начин за регистриране и отчитане на продажбите е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга в търговския обект.
