Физическо лице, което ще наричаме тук Застраховано лице, има сключен договор за лична застраховка „Живот“ за срок от 15 години. По силата на общите условия, при доживяване на срока на застраховката, на Застрахованото лице се изплаща застрахователната сума еднократно или на части по план, съгласуван със Застрахователя. През годините застрахованото лице е правило вноски по полицата и е ползвало данъчно облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ /данъчно облекчение за внесените лични вноски по договора за застраховката „Живот“/. След изтичане на срока на договора и във връзка с общите условия, застрахованото лице получава по личната си сметка полагащата му се сума при приключване на полицата. Логично, лицето си задава въпросите:

  1. Дължа ли данък върху получената сума?
  2. Следва ли да декларирам тази сума в годишната данъчна декларация?

В редовете по – долу ще потърсим отговор на поставените въпроси в действащите разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/…

Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Това означава, че за да бъдат освободени от облагане доходите от застраховка „Живот“, то те трябва да са изрично посочени в ЗДДФЛ или друг закон.

Необлагаеми са доходите, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 14 не са облагаеми застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие. „Застрахователно обезщетение“ е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането /§ 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ/.

Съгласно чл. 386 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Очевидно, предвид цитираните разпоредби, следва да правим разлика между „застрахователно обезщетение“ и „застрахователна сума“.

По смисъла на Кодекса за застраховането по застраховка „Живот“ застрахователят не изплаща обезщетение. Застрахователното плащане представлява застрахователната сума или пропорционална част от нея съгласно условията на договора. При доживяване на срока на застраховката на Застрахованото лице се изплаща застрахователната сума еднократно или на части по план, съгласуван със Застрахователя, освен ако в конкретния договор не е договорено друго.

Предвид гореизложеното, разпоредбата на чл. 13. ал. 1, т. 14 от ЗДДФЛ е неприложима в конкретния случай. За доходите от застраховане, които не попадат в разпоредбата на чл. 13 от ЗДДФЛ, законът предвижда облагане с окончателен данък.

На основание чл. 38, ал. 8 с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

  1. обратно получаване на внесените суми за застраховки „Живот“;
  2. обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;
  3. получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;
  4. прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;
  5. изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл. 19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;
  6. усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато застраховка „Живот“ се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

Изключение от цитираната разпоредба е предвидено в регламентираното правило на чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ, а именно: Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 или чл. 24, ал. 2, т. 12.

Видно от цитираната разпоредба, освобождаването от облагане с окончателен данък е обвързано с правото на лицето да ползва облекчение за направените от него лични вноски за застраховка „Живот“.

С други думи казано, на основание чл. 38, ал. 8 и 9 от ЗДДФЛ. брутната сума на облагаемите доходи по застраховки „Живот“, съответстваща на частта от вноските/премиите, за които е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19, подлежи на облагане с окончателен данък.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, ставката на окончателния данък е в размер 10 на сто, а в случаите на получаване на суми след изтичане на срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години – размерът на данъка е 7 на сто, т.е. в конкретния случай размерът на окончателния данък е 7 на сто.

На основание чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ, застрахователят следва да удържи и внесе окончателния данък в срок до края на месеца, следващ месеца, през който доходът е придобит от физическото лице. Същият установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 от закона въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице – носител на задължението за данъка.

На основание чл. 52, т. 4 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38, с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3 от същия закон, т.е. в разглеждания случай лицето няма задължение за подаване на годишна данъчна декларация, ако единственият доход е този получен по застраховката.