Бъдеща майка, полагаща труд по трудово правоотношение, към датата на първия ден от болничния за бременност и раждане /45 дни преди раждане/ е в неплатен отпуск.

Въпросът е:

  1. Има ли право бъдещата майка на парично обезщетение за бременност и раждане?

Лицата, които имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, това са лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, а именно:

  • работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1;
  • държавните служители по Закона за държавния служител;
  • съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
  • военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
  • членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
  • управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
  • лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
  • кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
  • самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите;
  • съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
  • морските лица.

На основание чл. 48а от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.

Предвид гореизложеното, се налага извода, че за придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател;
  • да им е разрешен съответният вид отпуск.

В конкретния случай, следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:

  1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
  5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

В разглеждания случай, бъдещата майка е в неплатен отпуск към момента на първия ден от болничния за бременност и раждане. Ако продължителността на неплатеният отпуск е в рамките на 30-те работни дни, които се зачитат за осигурителен стаж, то майката все още е в обхвата на осигурените лица и не съществува пречка да й бъде изплатено парично обезщетение при бременност и раждане.