Български гражданин предстои да сключи трудов договор за полагане на труд по реда на чуждото законодателство с дружество, установено на територията на Германия. Дружеството няма регистрация в България. Физическото лице ще полага труда онлайн и няма да напуска територията на България.
Въпросите са:
- Възниква ли задължение за деклариране и внасяне на осигурителни вноски за българския гражданин?
- Кои европейски и национални нормативни актове са приложими при определяне на приложимото осигурително законодателство?
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) 883/2004.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004, съгласно който за лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка /основание чл. 11, т. 1 от Регламент №883/2004/.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент №883/2004 са:
- определя се държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
- определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
В конкретния случай лицето няма да напуска територията на България, а работодателят по договора е установен на територията на държава-членка на Европейския съюз /Германия/, която е различна от държавата-членка, където се полага труда, т.е. налице е специфичен случай на трансгранична ситуация.
Основно правило при определяне на приложимото законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата – членка, на чиято територия полагат труда. На основание чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава – членка се прилага законодателството на тази държава – членка.
На основание цитираната норма, в разглежданата хипотеза, физическото лице, което полага труд единствено на територията на България, е подчинено на българското законодателство, т.е. по отношение на задължителните осигурителни вноски ще се прилага законодателството на България, включително и за дейности и доходи от други държави – членки.
Съгласно чл. 21, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава – членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по – специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава – членка.
Немското дружество, в качеството му на работодател, следва да превежда задължителните осигурителни вноски в съответствие с българското национално законодателство, независимо от това дали е регистрирано в България.
Предвид гореизложеното, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, немският работодател ще придобие качеството на осигурител, както и на задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК.
На основание чл. 80, ал. 1 от ДОПК, НАП създава и поддържа регистър и база данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък /чл. 80, ал. 2 от ДОПК/.
Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. Данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ /чл. 82, ал. 3 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ДОПК, служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал. 3, се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други официални /публични/ регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер.
Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Юридическите лица, които не попадат в тази хипотеза, се идентифицират чрез служебен номер. В случаите когато чуждестранното юридическо лице има качество на задължено лице по ДОПК и не подлежи на вписване по Закона за Регистър БУЛСТАТ и Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, то следва да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице /Обр. ОКд 213/, като към искането следва да приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в искането регистрационни данни.
В чл. 21, т. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидена възможността работодателят, чието място на дейност не е в държавата – членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава – членка. Тази договореност не освобождава осигурителя от договореност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Важно е да се обърне внимание, че българското национално законодателство следва да бъде приложено в неговата цялост. Това означава, че освен за превеждане на задължителни осигурителни вноски, за немския работодател ще възникнат задължения за регистрации, подаване на данни за лицето и други задължения, произтичащи от спецификата на българското законодателство.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от КСО, работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица, лицата по чл. 4, ал. 9 и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код, като в разглеждания случай това ще бъде издадения служебен номер от НАП.
Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, немското дружество, в качеството си на осигурител следва периодично да представя в НАП данни за осигурените лица и сумата на задължителните осигурителни вноски.
С Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. се уреждат съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение в Националната агенция за приходите на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от наредбата декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец:
- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението;
- до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;
В декларация обр. №1 код за вид осигурен следва да се посочи „01“.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – едновременно с подаване на декларация образец № 1.
На основание чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Това правило е валидно за трудови правоотношения, уредени по реда на КТ. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай българският гражданин ще сключи трудов договор с чуждестранно лице по реда на чуждо законодателство, то не следва да се подава уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
