Физическо лице, установено на територията на България, полага труд въз основа на сключен трудов договор с българско дружество. Основен предмет на дейност на дружеството е доставка на услуги за чуждестранни юридически лица без търговска регистрация в България и установени в трета страна. Българското дружество решава да прекрати своята дейност. Съществува възможност българския гражданин да продължи да работи за чуждестранно дружество, установено в Беларус. Естеството на оказваните услуги е такова, че позволява трудът да се полага изцяло на територията на България.

Въпросът е:

  1. Възниква ли задължение за осигуряване на българския гражданин от страна на чуждестранното дружество, установено в трета страна?

По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент  (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) 883/2004.

Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

В конкретния случай, предвид обстоятелството, че дружеството, с което ще бъде сключен трудов договор не е от ЕС, то следва да се обърне внимание, че България има действащи двустранни международни договори за социална сигурност  с  някои трети страни като Албания, Югославия /към момента се прилага само за Босна и Херцеговина/, Либийска арабска Джамахария, Украйна, Република Македония, Република Молдова, Израел, Руска федерация, Република Корея, Република Сърбия, Канада, Черна Гора, Тунизийската република, Република Азербайджан, Квебек.

Приоритетите на МТСП за периода 2022 – 2023 година за провеждане на преговори и разработване на проекти на нови спогодби в областта на социалната сигурност са със следните държави:

  • Държави кандидатки за членство в ЕС: Албания (в процес на преговори);
  • Държави от бившия СССР: Беларус (в процес на преговори), Киргизстан (предстои стартиране на преговори), Армения (предстои стартиране на преговори), Грузия;
  • Държави от Латинска Америка: Аржентина (предстои стартиране на преговори); Бразилия (ратифицирана от България, предстои влизане в сила);
  • От региона на Северна Африка: Кралство Мароко (ратифицирана от България, предстои влизане в сила), Алжир;
  • Северна Америка: САЩ.

На интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика е публикуван списък на действащите двустранни международни договори за социална сигурност.

За да се отговори на поставения въпрос, най – напред следва да се установи дали България има сключена спогодба в сферата на социалната сигурност със страната, където е установено чуждестранното дружество, за което българският гражданин ще полага труд. Ако има такава спогодба, то следва да се определи кое законодателство е приложимо съгласно действащия договор за социална сигурност.

В конкретната ситуация, българският гражданин ще полага труд за чуждестранно дружество, установено в Беларус. Към момента няма действащ двустранен договор за социална сигурност между България и Беларус. В този случай, тъй като работодателят е установен в трета страна, с която България няма сключен договор, макар и да е налице полагане на труд на територията на България по договора, сключен на основание чуждото законодателство, за работодателя, регистриран в чужбина, не възникват задължения за осигуряване на българския гражданин по реда на КСО и ЗЗО. В този случай наетото лице не подлежи на осигуряване за държавното обществено осигуряване по българското осигурително законодателство. Ако българският гражданин не е осигурен на друго основание в България, то за него възниква задължение  за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, върху половината от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Също така физическото лице следва да извършва годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. Окончателните здравно осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване, след като бъде попълнена Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.