Българско дружество, с основен предмет на дейност търговия и регистрирано по реда на ЗДДС, наема складови площи в България, собственост на чуждестранно физическо лице.
Въпросите са:
- За българското дружество възниква ли задължение да начисли ДДС за получената услуга?
- Възниква ли задължение за чуждестранното физическо лице да се регистрира по реда на ЗДДС в България?
Чуждестранното физическо лице предоставя на българското дружество услуга, свързана с недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато услугата е свързана с недвижим имот, е мястото, където се намира недвижимият имот, включително при:
- предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
- услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
- настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
В разглеждания случай недвижимият имот, който е предмет на договора за наем, се намира на територията на България. Следователно, в конкретния случай, мястото на изпълнение на услугата по отдаване под наем е на територията на страната. Доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, тъй като наемателят – българското дружество, е търговец, предвид което доставката не попада в предвиденото изключение по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС.
На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, основното правило е, че лицето – платец на данъка е доставчикът.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице едновременно следните условия:
- доставката е с място на изпълнение на територията на страната
- доставката е облагаема;
- доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и
- получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
В разглеждания случай, доставчикът на услугата е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. Доставката е с място на изпълнение на територията на България и е облагаема. Българското юридическо лице, което е получател на доставката и ще използва недвижимия имот за своята стопанска дейност, е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
В случая е важно да се изясни дали доставчикът на услугата по отдаване под наем, а именно чуждестранното физическо лице, е установен на територията на страната.
В разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната”. Според нея това е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се прилага.
Определение на понятието „постоянен обект“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС:
- „Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
С цел правилната преценка дали доставчикът в разглеждания казус е установен на територията на страната е добре да се вземе под внимание и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”.
В конкретния случай, имотът, който се отдава под наем, е предмет на договор за наем. Той не представлява технически ресурс, чрез който лицето извършва независима икономическа дейност.
Предвид гореизложеното и на основание на разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката. За дружеството, което наема обекта, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Доставката трябва да бъде документирана от дружеството с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Възниква въпроса дали е възниква задължение за регистрация по реда на ЗДДС за доставчика на услугата – чуждестранното физическо лице.
На основание чл. 95, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.
Съгласно чл. 96, ал. 9 от ЗДДС независимо от облагаемия оборот по ал. 1 на същия член от закона всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97. На основание чл. 96, ал. 3 от ЗДДС в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
Предвид гореизложеното следва, че в конкретния случай за доставчика – чуждестранно физическо лице не възниква задължение за регистрация по реда на ЗДДС.