Физическо лице е собственик на ЕООД и управляващ съдружник в ООД, които извършват дейност. В качеството си на собственик на едноличното дружество, лицето представлява и управлява дружеството без сключен договор за управление и контрол. В дружеството с ограничена отговорност лицето има сключен договор за управление и контрол.
В тази връзка въпросите са:
- Задължен ли е собственикът на едноличното дружество да сключи договор за управление и контрол?
- Как следва да се осигурява собственикът на едноличното дружество с ограничена отговорност?
- В случай, че лицето се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и по договор за управление и контрол в дружеството с ограничена отговорност по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, при годишното определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице, следва ли в Таблица 1 и 2 от справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход да се включва и брутното възнаграждение, което лицето е получило през годината по договора за управление и контрол?
- Подава ли се уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в НАП за регистрация на сключения договор за управление и контрол?
- Полученото възнаграждение от управителя по договора за управление и контрол в дружеството с ограничена отговорност, както и внесените задължителни осигурителни вноски през годината признават ли се за разход на дружеството за данъчни цели?
Съгласно чл. 147, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица.
На основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.
Когато едно лице упражнява дейност като управител на търговско дружество и с договор или учредителен акт е договорено или определено възнаграждение за извършване на тази дейност, то лицето следва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако обаче такова не е определено, въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества без да е сключен договор за управление и контрол попадат в кръга на задължително осигурените лица, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО. Редът за осигуряването на самоосигуряващи си лица е определен в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/.
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец, подадена до компетентната ТД на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Предвид изложеното, в конкретния случай, ако лицето прекъсне или прекрати упражняването на трудова дейност в едноличното дружество и декларира това обстоятелство по гореописания ред, то няма да подлежи на задължително осигуряване за тази дейност.
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход /чл. 6, ал. 9 от КСО/.
В хипотезата в която едно лице, упражнява едновременно дейност като самоосигуряващо се лице на няколко основания, в случая като собственик на ЕООД и като управляващ съдружник в ООД, намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, според която, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Във конкретния случай, тъй като лицето упражнява трудова дейност едновременно като собственик на ЕООД и управляващ съдружник въз основа на договор за управление и контрол в ООД, то подлежи на задължително осигуряване по горе описания ред, т.е.:
- като самоосигуряващо се лице в едноличното дружество /по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО/ и
- по договор за управление и контрол с определено възнаграждение като управител в ООД /по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО/.
Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Описаният механизъм, по който се формира годишният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в Справката за определяне на окончателният размер на осигурителен доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, съгласно Указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 от същата, е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО. Съобразно установения с кодекса ред за формиране на годишният осигурителен доход от самоосигуряващите се лица в Таблица 1 и Таблица 2 е предвидена колона 3. Колона 3 на Таблица 1 се попълва от самоосигуряващи се лица, имащи доходи от дейност по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, върху които се дължат осигурителни вноски, а в колона 3 на Таблица 2 същите попълват доходи по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване, върху които се дължат осигурителни вноски.
Във конкретния случай, в качеството си на самоосигуряващо се лице в едноличното дружество, което има доходи върху които се дължат осигурителни вноски от възнаграждение по договор за управление и контрол, физическото лице следва при определяне на окончателният размер на осигурителния доход за съответната календарна година да посочи същите в колона 3 на Таблица 1 и Таблица 2.
Относно подаването на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в НАП за регистрация на договора за управление и контрол:
Съгласно чл. 1 ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда , работодателите уведомяват компетентната териториална дирекция на НАП за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление.
Тук е момента да обърнем внимание, че договора за управление и контрол е приравнен на трудов договор единствено и само за целите на социалното и данъчно облагане. Договорът за управление и контрол не е трудов договор и не се подчинява на разпоредбите на Кодекса на труда. При сключването на договор за управление и контрол не се прилага трудовото законодателство.
Имайки предвид, че нормите на трудовото право, в частност на чл. 62 от КТ не намират приложение при този вид договори, за сключените договори за управление и контрол не се подават уведомления в НАП, на основание цитираната наредба.
Относно признаване на полученото възнаграждение от управителя по договора за управление и контрол в дружеството с ограничена отговорност, както и внесените задължителни осигурителни вноски през годината за разход на дружеството за данъчни цели:
Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за управление се начисляват и изплащат на основание сключен договор, който е регламентиран с нормативен акт и с който са определени задълженията и правата на лицето във връзка с управление на дейността на дружеството. Същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При положен труд по управлението на фирмата и съответно издаден документ по реда от Закона за счетоводството /ведомост, служебна бележка или друг без значение от наименованието/ и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели. Тук следва да се отбележи, че за целите на ЗДДФЛ, правоотношенията, възникващи по силата на договор за управление и контрол са приравнени на трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б.“з“ от ДР на ЗДДФЛ. Тази норма е от значение единствено и само за целите на данъчното облагане на този вид доходи по реда на ЗДДФЛ.
Ето защо при приключване на данъчната година и изготвяне на годишната данъчна декларация за 2021 г. дружеството е необходимо да има предвид разпоредбите на чл. 42 от ЗКПО. Съгласно чл. 42 от посочения закон разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Същото се отнася и за разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи за доходи. Тази разпоредба не се прилага за разходите, представляващи:
- основно трудово възнаграждение;
- допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;
- обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;
- доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи за доходи и осигуровки се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, а осигуровките са внесени в приход на бюджета.
