Има ли ограничения за сключване на допълнителен трудов договор по чл. 111 от КТ? Необходимо ли е да се уведоми Инспекцията по труда, ако работодателят възнамерява да сключи такъв трудов договор?

На основание на чл. 111 от КТ, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.

Предвид цитираната норма следва, че няма пречка работник или служител да сключи трудов договор за външно съвместителство, стига да не е уговорена изрична клауза в индивидуалния му договор по основното трудово правоотношение, която да изключва възможността за сключване на трудов договор за полагане на допълнителен труд при друг работодател.

При сключване на трудов договор за допълнителен труд следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 113 от КТ, която регламентира продължителността на работното време по такъв договор. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

  • 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
  • 48 часа седмично – за другите работници и служители.

Ако работникът или служителят, назначен на допълнителен трудов договор по чл. 111 от КТ, предостави на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд, изричното си съгласие в писмена форма, то може да работи и повече от 48 часа седмично. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. В случаите на дадено писмено съгласие, продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца, т.е. даденото изрично писмено съгласие от страна на работника или служителя за работа повече от 48 часа седмично не може да е за период по – дълъг от 4 месеца.

Следва да се вземе под внимание, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по основния и допълнителния трудов договор не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ. Това означава, че когато работник и служител полага труд по два трудови договора, общата продължителност на неговото работното време по тях не може да превишава 12 часа.

При полагане на труд по допълнителен трудов договор следва да се вземе под внимание и разпоредбата на чл. 112 от КТ, с която се въвежда забрана за полагане на такъв труд за определена категория работници и служители. С разпоредбата на чл. 112, т. 1 от КТ законодателят забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия. Такива са случаите, когато за тези работници и служители е установено намалено работно време. По съответния допълнителен трудов договор, работодателят следва да прецени дали със сключването му нарушава забраната по чл. 112 или не. В Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, изчерпателно са посочени случаите, при които работниците и служителите, които извършват определени видове работи, имат право на 6- или 7-часов намален работен ден.

От гореизложеното следва, че не е допустимо да се сключва трудов договор за допълнителен друг за същата или друга работа или длъжност, за която е установено намалено работно време.

Нито за работника или служителя, нито за работодателя възниква задължение да уведомяват Инспекцията по труда при сключване на трудов договор за полагане на допълнителен труд. Следва обаче да се вземат под внимание разпоредбите на чл. 113, ал. 7 и ал. 8 от КТ, които пораждат определени задължения за работодателя, който е страна по такъв трудов договор:

  • работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

при поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.