Въз основа на направена заявка по сключен договор с фирма „Е“ ООД, транспортна фирма „П“ ЕООД извършва транспорт на оборудване от Италия до България. По време на транспортиране на оборудването, поради неправилното му и нестабилно укрепване от страна на превозвача, то е повредено. Налага се спешно извършване на ремонт на територията на Унгария. Съгласно сключения договор, транспортната фирма носи отговорност до предаване на оборудването на получателя и съответно за нея възниква задължение да покрие разходите по извършване на ремонта на превозваното оборудване. Фирма „Е“ ООД получава на имейл фактура, издадена от унгарска фирма и приложение към нея, в което са описани вложените материали и труд при ремонта на оборудването. Извършено е плащане на фактурата, издадена от унгарската фирма по банков път.

Възникват въпросите:

  1. Във връзка с покриване на направените разходи от виновната страна, следва ли фирма „Е“ ООД да издаде фактура на транспортната фирма „П“ ООД за стойността на ремонта, извършен от унгарската фирма?
  2. Следва ли фактурата да е с начислен ДДС в размер 20%?

По смисъла чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

Предвид цитираната норма, следва да бъде установено дали възстановяването на разходите по отстраняване на повредата на транспортираното оборудване представлява плащане на неустойка с обезщетителен харектер от страна на транспортната фирма.

В сключения договор са описани отговорностите на превозвача при неспазване на регламентираните условия. Съгласно една от предвидените клаузи, превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Превозвачът, по силата на сключения договор, се задължава да покрие пълния размер на установените щети, причинени от негово виновно поведение.

Неустойки и лихви с обезщетителен характер са тези, които обезщететяват страната по договора, която е претърпяла вреди, вследствие неизпълнение на задълженията на другата страна. С уговарянето на неустойка в договора, страните предварително определят размера на обезщетението, което неизправната страна дължи в случай на определено виновно неизпълнение, което евентуално ще причини вреди на другата страна по договора. Неустойката обезпечава изпълнението на задълженията и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Нейната цел е да стимулира страните по договора към точно изпълнение на задълженията, поети с договора. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение /чл. 79 от ЗЗД/. Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер /чл. 92 от ЗЗД/. Съгласно чл. 309 от Търговския закон, обаче, е регламентирано, че при търговска сделка, сключена между търговци, неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност.

Във връзка с гореизложеното, в конкретния случай, доколкото извършените от възложителя – фирма „Е“ ООД разходи за ремонт на оборудването са дължими от изпълнителя – превозвач като обезщетение по повод на настъпили щети от неспазени по договора условия, същите се явяват неустойка с обезщетителен характер, дължима от превозвача. Следователно, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, въпросните разходи не формират данъчна основа и не следва да бъдат облагани с ДДС.

За документирането на направените разходи, представляващи неустойка, не следва да се издава данъчен документ, респ. не следва да се начислява ДДС. Издава се единствено и само документ, който да удостовери плащането на неустойката от неизправната страна по договора /чл. 84 от ППЗДДС/. Документирането на неустойката може да се извърши с документ, наречен сметка за изплатени суми, известие за дължими плащания или протокол, например, който да съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ съгласно чл. 6 от Закона за счетоводството.