Във връзка с осъществяване на икономическата си дейност и изпълнението на задълженията си по сключени договори с контрагенти, българско дружество командирова служителите си в други населени места. Командировката понякога продължава два и повече дни. Тъй като командированите служители нощуват в домовете на свои близки, квартирни пари не се изплащат.

 Въпросът е:

  1. При положение, че не са представени фактури за нощувки, а престоят на командированите служители е за повече от един ден, какъв следва да е размерът на дневните пари?

Според действащото законодателство командировъчните пари на лицата по трудови правоотношения се определят по реда на чл. 215 от Кодекса на труда. На основание на цитирания член от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В момента са в сила следните две наредби на Министерския съвет:

  • Наредба за командировки в страната, в сила от 01.01.1987 г. /НКС/
  • Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г. /НСКСЧ/

В случая следва да се има предвид Наредба за командировки в страната, като същата регламентира минимален, но не и максимален размер на командировъчните пари. Това означава, че в отделните предприятия могат да се определят и заплатят по-високи размери. По същество наредбата защитава лицата на трудови договори от заплащане на обезщетение за командировка по-ниско от посочените размери.

Размерът на пътните и квартирните пари не се регулира за данъчни цели.

Данъчното третиране на командировъчни разходи, в т.ч. и сумите за дневни, е уредено в чл. 33 от ЗКПО.

Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са изпълнени следните условия:

  • пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
  • командированите физически лица са в наемни взаимоотношения с работодателя/възложителя на задачата: в трудови правоотношения, наети по извънтрудови правоотношения, наети по договор за управление и контрол.

За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи за дневни, освен горните изисквания, следва да е изпълнен и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл. 10 от закона с първичен документ, който отразява вярно стопанската операция.

ЗКПО не поставя лимит на разходите за дневни пари, които предприятието изплаща на командированите лица. Предвид обстоятелството, че правната и документална регламентация на командировките в страната се съдържа в НКС, отговорът на въпроса относно размера на данъчно признатия разход  за дневни пари следва да се търси именно в Наредбата. Коментираните разходи ще бъдат признати за данъчни цели при спазване изискванията на двата нормативни акта – ЗКПО и НКС.

Нормативното основание за изплащане на  дневни пари и техните размери е чл. 19 от НКС. На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40.00 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера посочен по-горе или 20.00 лв.

Следователно при условие, че лицата са командировани за повече от един ден, същите имат право на дневни пари в размер на не по-малко от 40.00 лв. Липсата на заплатени квартирни пари и документ за нощувки не е основание за по-малко заплащане.

Работодателят не е ограничен в изплащането на по-голям размер на дневните средства, но когато превиши  двукратния размер от определения в наредбата, то превишението подлежи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.

За целите на облагането с данък върху доходите, размерът на дневните пари, изплащани на командировани лица е регулиран чрез нормата на чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б” от ЗДДФЛ.

Предвид гореизложеното в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Всяка сума, надхвърляща двукратния размер на дневните пари, определена по реда на чл. 19, ал.1 и ал. 2  от Наредбата, на основание чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б” от ЗДДФЛ, ще представлява облагаем доход за физическото лице – получател.