Дружество, с основен предмет на дейност доставка и поддръжка на оборудване, има назначени шофьори. Постоянната работа на шофьорите според длъжностната характеристика е свързана с пътувания във връзка с доставката и поддръжката на оборудването. Пътувания се налагат и извън населеното място, където е седалището на фирмата.

Въпросите са:

  1. Полагат ли се дневни командировъчни пари на шофьорите, когато доставката на оборудването е в друго населено място?
  2. В случай, че се изплащат дневни командировъчни пари на шофьорите, ще бъдат ли признат разход по реда на ЗКПО?

На основание чл.11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. С Наредбата за командировките в страната /НКС/ се определят условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.

При командироване в страната следва да се има предвид специалната разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС, която регламентира специалния ред на третиране на командироването на лицата, назначени на длъжност “шофьор”.

Според чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. С други думи такова лице няма право на дневни пари, оформени със заповед за командировка.

При лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването е налице право на компенсация на допълнителните разходи за храна, свързани с пътуването извън седалището на фирмата, но не по реда на НКС, а по ред, регламентиран в друг нормативен акт, а именно ПМС № 133 ОТ 14.07.1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. Независимо, че наредбата е отменена постановлението продължава да е валидно.

Според &3 на ПМС № 133 начинът на компенсация за пътуването извън седалището на фирмата на работниците и служителите, които изпълняват постоянната си  работа по време на пътуване до друго населено място зависи от това дали пътуването е с или без нощувка:

  • На работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по малко от 0,0035 лв. на всеки пропътуван километър.
  • Когато пътуването свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба.

Видно от ПМС № 133, изр. първо, когато пътуването е без нощувка, работодателят може да изплати на лицата допълнителни възнаграждения, които обаче нямат характер на командировъчни дневни пари, а на допълнително трудово възнаграждение, което се включва във ведомостта за работните заплати. Допълнителното трудово възнаграждение се определя въз основа на Вътрешни правила за допълнително възнаграждение на водачи на автомобили въз основа на пропътуван километър, утвърдени от работодателя. Допълнителното възнаграждение на пропътуван километър не може да е по-малко от 0,0035 лв. Липсва ограничение за максимален размер на възнаграждението на пропътуван километър.

Превишението обаче над двукратния размер (0,007 лв. на км.), ще бъде обект на облагане по реда на чл. 24, ал. 2, т. 6 от ЗДДФЛ, както и на социално и здравно осигуряване на основание чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДВКПОВ/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Разяснение № 24-31-369 от 26.02. 2008 г. на ЦУ на НАП

В този случай, установената данъчна практика е да не се признават за целите на ЗКПО разходи за дневни пари, оформени с командировъчна заповед, а не като допълнително трудово възнаграждение.

Посоченият специален ред на формиране на дневните пари на база пропътуван километър според експерти на МТСП не би следвало да се отнася за лица на длъжност “шофьор”, чието постоянна работа според длъжностната им характеристика, е свързана с пътуване в същото населено място, където е и седалището на дружеството, а пътуванията им извън населеното място имат епизодичен характер.

Когато е налице нощувка, работодателят може да се избере да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с НКС, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба /§ 3 от ПМС № 133, изр. второ/. Този избор следва да бъде регламентиран във Вътрешните правила за допълнително възнаграждение на водачи на автомобили, утвърдени от работодателя. За да се приеме обаче този избор на работодателя от приходните органи наличието на нощувка следва да бъде доказано документално, а не чрез декларация от работника.

Ако работодателят утвърди, че при пътуване с нощувка във връзка с дейността ще се изплащат дневни по реда на НКС и в заповедта за командироване е предвиден размер на дневните командировъчни пари по – голям от предвидения в чл. 19, ал. 1 от НКС, то разходът за дневни командировъчни пари, който е направен в полза на лице по трудово правоотношение ще бъде признат като разход за целите на ЗКПО на основание на чл. 33 от ЗКПО.

Превишението обаче на дневните командировъчни пари над двукратния им размер, определен в чл. 19, ал. 1 от НКС ще бъде обект на облагане по реда на чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ, както и социално и здравно осигуряване /чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДВКПОВ и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/.

Предвид гореизложеното, единственият начин, чрез който следва да се  оформят разходите за дневни командировъчни пари при еднодневни пътувания в страната за лице на длъжност „шофьор“, чиято постоянна работа според длъжностната характеристика е свързана с пътувания извън населеното място, където е седалището на фирмата, е под формата на допълнително възнаграждение, определено с вътрешни правила съобразно реда, предвиден в § 3 на ПМС 133, изр. първо, но не и със Заповед за командировка.

Изготвянето на заповед за командировка и определяне на размер на дневни командировъчни пари за лице на длъжност „шофьор“, чиято постоянна работа според длъжностната характеристика е свързана с пътувания извън населеното място, където е седалището на фирмата, представлява проблем при еднодневни пътувания в страната. Това е така, защото при оформени по реда на НКС разходи за дневни командировъчни пари, в случаите когато такива според нея не се полагат, ще бъде нарушено базовото изискване на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост на разхода и той няма да бъде признат на основание на чл. 26, т. 2 от с.з.