Служител, работещ на трудов договор в търговско дружество, се разболява от тежка болест. За лечението му са нужни значителни по размер финансови средства, непосилни за семейството му. Работодателят решава да поеме лечението на служителя и да заплати всичко необходимо, свързано с него. Стойността на предоставената помощ е до размера на стойността на консумативите и оказаната лекарска помощ, използвани в хода на лечението, съгласно представените фактури и медицинска епикриза.

Въпросът е:

  1. Как следва да бъдат отчетени и документирани, направените разходи във връзка с лечението на служителя, така че да не бъдат облагани с данъци както при фирмата, така и при лицето от персонала, в чиято полза са направените разходи?

Предвид обстоятелството, че лицето упражнява трудова дейност по сключено съгласно разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ трудово правоотнощение, то ЗКПО и ЗДДФЛ предвиждат възможност, при която стойността на направените разходи по лечението на служителя да не бъдат обложени с данък нито при работодателя, нито при служителя, ако:

  • направеният разход отговаря на определението за социален разход по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО
  • предоставен е в парична форма, а не в натура.

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол. Дефиниция на понятието социални разходи, предоставени в натура се съдържа в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Съгласно цитираната норма, социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Видно от разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и предвид изричната дефиниция, изведена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, за да може определени разходи да бъдат квалифицирани като социални и да бъдат третирани по реда на част четвърта от ЗКПО, те следва да отговарят едновременно на следните критерии:

  1. разходите да имат характер на социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда;
  2. да са предоставени по реда и начина, посочени в чл. 293 от Кодекса на труда /с решение на общото събрание на работниците и служителите/ или от ръководството на предприятието /с издадена заповед, съобразена със социалната политика на дружеството/;
  3. социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договори за управление и контрол;
  4. социалните разходи трябва да са предоставени в натура.

Няма да е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя/възложителя и служителите/работниците, както и лицата, наети по договор за управление и контрол, са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

  1. социалните разходи следва да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

Предвид горното, за да бъде третиран направеният разход за лечение на служителя като социален разход, то достъп до него трябва да има всеки един работещ по трудово правоотношение в дружеството и при нужда да може да се възползва от тази социална придобивка, т.е. не е възможно работодателят да избира и да предоставя възможността за покриване на разходи за лечение само на определени лица от персонала и в определени случай. Възможността за покриване на разходите за лечение на всяко едно лице от персонала следва да е заложена в социалната политика на дружеството. Също така, изплащането на средства за лечение на персонала за сметка на социалните разходи на дружеството трябва да е оформено със заповед от ръководството на дружеството, съобразена с неговата социална политика или с решение на общото събрание на работниците и служителите.

За да попадне в обхвата на понятието социален разход, предоставен в натура, предвид определението, изведено в &1, т. 34 от ДР на ЗКПО, друго условие, което трябва да е изпълнено, и при наличието на изброените по-горе, е дружеството директно да извърши плащане на стойността на лечението на болничното заведение, документирана с първични счетоводни документи.

При изпълнение на изброените по – горе условия, се смята, че е налице социален разход, предоставен в натура, който ще бъде обложен с данъчна ставка 10 на сто по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО.

Целта, обаче, е направените социални разходи за лечение да не бъдат облагани с данък нито при фирмата, нито при лицето от персонала.

Ако болничното заведение, издава фактури на името на служителя, който се възползва от лечението и дружеството му осребрява, предоставените от него фактури или му изплаща пари в брой, до размера на налагащото се лечение за конкретното заболяване, то тогава социалния разход няма да е в натура, а ще е социален разход в парични средства. Ако разходът бъде оформен по този начин, а именно като социален разход в пари, то той следва да бъде включен в трудовото възнаграждение на служителя и да не се облага с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, тъй като по този ред се облагат само социалните разходи, предоставени в натура.

При положение, че между работодателя и наетото лице съществуват парични взаимоотношения под формата на възстановяване на направените от лицето разходи, то в случая не е налице предоставяне на социалната придобивка в натура, поради което приложение ще намери чл. 205 от ЗКПО. Според посочената разпоредба социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 24, ал.2, т.10 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението. Видно е, че за да е налице изпълнение на цитираната разпоредба, следва едновременно да са налице следните условия:

  • предоставената помощ да е еднократна;
  • помощта да е предназначена за лечение на работник/служител;
  • помощта да е за сметка на социалните разходи;
  • предоставената помощ да е до стойността на лечението.

Във връзка с изброените условия, се  налагат следните уточнения:

  • като еднократна следва да се третира помощта, предоставена за лечение на определено заболяване. Съгласно утвърдената практика на НАП като еднократна се третира и предоставената на части помощ при необходимост от  продължително лечение.
  • възприетият в ЗДДФЛ подход за лимитиране на размера на помощта /до стойността на лечението на съответния работник/служител/ обуславя необходимостта стойността на лечението да се удостоверява с документи.
  • по аргумент от §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, начинът на разпределение и използване на средствата за социални разходи на предприятието следва да е определен по реда на КТ или от ръководството на предприятието.

Предвид гореизложеното, изплатената стойност от работодателя на направените разходи за продължително лечение на определено заболяване на служителя и в размер до стойността на лечението, при положение, че е за сметка на социалните разходи, попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ. Следователно полученият от лицето доход под формата на помощ за лечение не следва да се  включва в облагаемия доход от трудови правоотношения, дори и когато става въпрос за социален разход в пари.

Независимо, че се касае за социален разход в парична форма, който не е обложен при работодателя с данък по реда на ЗКПО и по правило, на основание на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, не попада в обхвата на освободените от облагане, когато става въпрос за предоставяне на помощи, свързани с лечение на служител, то приложение намира специалната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ.

Дължими ли са задължителни осигурителни вноски върху изплатената помощ за лечение?

На основание чл. 2, ал. 1 от  Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДВКПОВ/, осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ в пари или в натура.

Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове /включително за поевтиняване храната в тях/, на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития /чл.2, ал. 2 от НЕВДВКПОВ/.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай, върху изплатените на работника за сметка на социалните разходи суми за покриване на разходите по неговото лечение, не се дължат осигурителни на основание чл. 2, ал. 2 от  НЕВДВКПОВ.