Физическо лице работи по трудов договор. Осигурителният му доход по трудовия договор е под максималния размер на месечния осигурителен доход. Въпросното лице сключва договор за извършване на маркетингови услуги на територията на България с дружество, установено в Чехия и регистрирано за целите на ДДС. От доходите, които ще му бъдат изплащани, няма да се удържат данъци и осигурителни вноски от чешката фирма.

Възникват следните въпроси:

  1. Как следва да се третира този вид дейност?
  2. За физическото лице възниква ли задължение за регистрация по реда чл. 97а от ЗДДС във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на маркетингови услуги?
  3. Как следва да се обложи полученото възнаграждение по реда на ЗДДФЛ и какви данъчни задължения възникват за лицето?
  4. Какви осигурителни задължения възникват за лицето съгласно КСО? Кое законодателство следва да бъде приложено по отношение на осигуряването?

По смисъла на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, която коренспондира с тази на чл. 9, параграф 1  от Директива 2006/112/ЕО на съвета, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. От употребения израз „всяко лице“ следва, че в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, стига извършваната от тях дейност да отговаря на критериите за независима икономическа дейност и да не попада в изключенията по ал. 3 на същата разпоредба. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В разглеждания казус се предполага, че лицето възнамерява да превърне тази дейност в източник на постоянни доходи. Това намерение е очевидно, тъй като във връзка със сключения договор, лицето ще извършва определени дейности, описани в договора, чиято цел е извличане на лична материална изгода.

Критерии относно определяне на физическото лице като данъчно задължено лице и извършвана независима икономическа дейност можете да намерите в писмо изх. № 24-37-8/27.05.2015 г., на зам. изпълнителен директор на НАП.

По аргумент на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС /съответна на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО на съвета/ не е независима икономическа дейност дейността, осъществявана от физически лица по:

  • трудово правоотношение;
  • правоотношение, приравнено на трудово
  • всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя;
  • дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

Условието в член 9, параграф 1 от Директивата, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

В конкретния случай, физическото лице има договорни отношения с чуждестранно юридическо лице, които се изразяват в извършване на маркетингова услуга. Стойността на услугата е оценима в пари. Отношенията между физическото лице и чуждестранният доставчик не са уредени по начин, който е типичен за трудови правоотношения, т.е. не възникват  отношения между работник и работодател. В случая, физическото лице носи отговорност за собствените си действия и само преценява как да организира дейността, така че това да доведе до изпълнение на клаузите, които са предвидени в договора, без значение от целите и резултатите от тази дейност. Тези характеристики на дейността определят същата като независима по смисъла на чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 8 от ЗДДС.

Прилагането на определен режим на облагане с ДДС е свързано с правилното определяне на мястото на изпълнение на съответната доставка. От своя страна, мястото на изпълнение на доставката на услуга се определя в зависимост от:

  • статута на лицето получател по доставката – данъчно задължено или данъчно незадължено лице е получателя;

Общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС.

В конкретния случай, физическото лице предоставя маркетингови услуги с получател лице, установено в Република Чехия. Мястото на изпълнение при доставката на маркетингови услуги, извършвани от физическото лице, ще се определи съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в зависимост от това дали лицето, получател по доставката, има регистрация за целите на ДДС.

На основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическадейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (чл. 18) са определени доказателствата, с които доставчикът трябва да разполага за определяне статута на получателя на услугата – дали той е данъчнозадължено лице. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските доставчици на услуги следва да се съобразяват с правилата, регламентирани в него.

Когато получателят на услугата е установен в държава членка на ЕС, по силата на чл. 18 от Регламента, доставчикът на услугата може да приеме, че получателят на услугата, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, когато:

  • Получателят на услугата му е съобщил своя ДДС номер и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и на свързаното с него име и адрес;
  • Получателят на услуга няма ДДС номер, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаване на такъв.

Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател на услугата, установен в ЕС, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил ДДС номера си.

Ако данъчно задълженото лице, в качеството си на доставчик не се снабди със съответните доказателства, определени в Регламента и не може да приеме, че получателят на услуга има статут на данъчно задължено лице, то за определяне на мястото на изпълнение на доставката следва да се приложат правилата, които се отнасят за данъчно незадължени лица.

Ако доставчикът на услугата разполага с доказателства, които определят статута на получателя на услугата като данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на доставката ще се определи въз основа на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Доколкото в конкретния случай физическото лице, в рамките на независимата си икономическа дейност, предоставя услуги на данъчно задължено лице, установено на територията на държава членка /в случая Чехия/, за физическото лице ще са налице основания за регистрация по реда чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. По силата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по – късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем /датата на извършване на услугата  или датата на авансовото плащане/.

Следва да се има предвид, че на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, независимо от наличието на регистрация за въпросните доставки, в случая доставчикът няма да начислява ДДС, тъй като същите ще са с място на изпълнение извън територията на страната – мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

За извършените доставки на услуги, за лицето възниква задължение за издаване на фактури. Реквизитите, които фактурата трябва да съдържа са посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС. Едно от задължителните изисквания е данъчния документ да съдържа идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на доставчика и на получателя. На основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, данъчно задълженото лице, регистрирано на основание чл. 97а от с.з., няма право да посочва данъка в издаваните от него фактури.

Съгласно чл.79, ал.6 от ППЗДДС и във връзка с чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, тъй като в конкретния случай става въпрос за доставка на услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по която данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не следва да се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване“, както и основанието за това /чл. 21, ал. 2 от ЗДДС/. За доставките с място на изпълнение на територията на страната, тези лица посочват като основание за неначисляване на данъка „чл. 113, ал. 9 ЗДДС“.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят отчетни регистри –  дневник за покупките и дневник за продажбите.

На основание чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС,  регистрираните лица по реда на чл. 97а от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

По силата на чл. 113, ал. 3 от ППЗДДС регистрираните лица на основание чл. 97а от закона могат да не изготвят дневник за покупките, като в този случай магнитният носител на дневника трябва да съдържа един – единствен запис със стойност „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай, като лице регистрирано на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, физическото лице следва да отрази в дневника за продажбите издадените фактури като доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Данъчната основа на доставките на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да бъдат отразени в колона 22 на дневника за продажби, съответно в колона 17 на справката–декларация.

За всеки данъчен период, регистрираното лице има задължение за подаване на справка – декларация /чл. 125, ал. 1 от ЗДДС/, а VIES – декларацията се подава само за данъчни периоди, в които са осъществени доставки по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и получател е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка /чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117, ал. 2 от ППЗДДС/.

Съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, лице регистрирано на основание чл.97а от закона няма право на данъчен кредит.

Тази регистрацията е специална и е единствено за целите на деклариране на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Поради тази причина в ал. 5 на чл. 97а е предвидено, че регистрирано по този ред лице, за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл.96, 97, 98 и 99 или регистрация по избор по чл.100, следва да се регистрира по съответния ред и в законоустановените срокове.

Прилагане на ЗДДФЛ

В разпоредбата на чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в Република България. В разглеждания казус маркетинговите услуги ще се извършват на територията на България и на основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ реализираните доходи от тази дейност са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в Бългапия. Следователно, видът на дохода има определящо значение при формиране на облагаемия доход на данъчно задължените лица.

При определяне на вида на получаваните доходи следва да бъде взета под внимание и разпоредбата на чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/. На основание на цитираната разпоредба, търговец по смисъла на ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените сделки в т. 1 – 15 от ал. 1 на цитираната норма. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал. 1 от закона. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец, при извършване на някои от тези сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност, съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. Дейност по занятие е дейността, която се извършва системно с цел реализиране на печалба в личен интерес.

За да се определи вида на дохода, реализиран от лицето в конкретния случай, следва да се установи дали лицето по занятие извършва конкретната услуга, т.е. следва да се определи:

  • системно или еднократно се осъществява дейността;
  • за изпълнението на колко сделки е съдействало лицето;
  • налице ли е регистрация като самоосигуряващо се лице.

В конкретния казус са възможни следните хипотези за вида на реализирания доход от физическото лице:

  1. доходи от полагане на труд без трудово правоотношение /граждански договор/;
  2. доходи от упражняване на свободна професия;
  3. доходи, които физическото лице е придобило от дейност в качеството си на търговец, без да има регистрация като едноличен търговец.

Ако се приеме, че физическото лице осъществява дейността по граждански договор, т.е. взаимоотношенията между него и чуждестранния контрагент се определят като извънтрудови правоотношения, облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ. В този случай придобития доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.

За този вид доходи, за платеца на дохода възниква задължение за удържане и внасяне на данъка, при условие че:

  • той е предприятие по смисъла на &1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ – „Предприятие“ е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

или е

  • самоосигуряващо се лице.

Тъй като, в разглеждания случай, платецът на дохода е чуждестранно юридическо лице, което по смисъла на &1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ не е предприятие, задължението за удържане, внасяне и деклариране на авансовия данъка е на получателя на дохода от друга стопанска дейност.

В разглеждания казус, доходите от извършваните услуги в областта на маркетинга могат да бъдат определени и като доходи от свободна професия. Предвид разпоредбата на &1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, лицата, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от свободна професия се определя като придобития доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.

Когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило доход /чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ/. Следователно, в разглеждания случай, за физическото лице възниква задължение за определяне на размера на данъка, съответно внасянето му и подаване на декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ. Декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода – 30.04, 31.07., 31.10. За четвърто тримесечие данък не се внася и не се подава декларация.

На основание чл. 56, ал. 2 от ЗДДФЛ, самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.

Ако приемем, че физическото лице извършва стопанска дейност като търговец, без да има регистрация в Тръговския регистър, реализираните от него доходи подлежат на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Предвид цитираната разпоредба, по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.

За доход от стопанска дейност като търговец облагаемата годишна данъчна основа се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“ към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Прилагане на осигурителното законодателство

Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Видно от цитираната разпоредба, основната предпоставка за възникване на осигуряване е упражняването на трудова дейност.

За целите на държавното обществено осигуряване, в Допълнителните разпоредби на КСО, &1, т. 1, е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице“. Съгласно цитираната норма, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

В разглеждания случай, физическото лице упражнява дейността въз основа на сключен договор за маркетингови услуги с чуждестранно юридическо лице. Отношенията, които възникват между страните по договора, са правоотношения извън трудовите.

По смисъла на &1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън трудовите, упражняването на занаят и свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

В тази връзка са възможни две хипотези по отношение на осигуряването:

  • Ако дейността, която физическото лице осъществява по сключения договор за маркетингови услуги, представлява полагане на труд без трудово правоотношение /по граждански договор/;
  • Ако физическото лице осъществява дейността по договора за маркетингови услуги в качеството си на търговец, без да има регистрация като едноличен търговец или като свободна професия.

Относно дължимите осигурителни вноски, ако лицето осъществява дейността по договора за маркетингови услуги в качеството си на физическо лице, полагащо труд без трудово правоотношение

Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, е уредено с чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО. Съгласно цитираните разпоредби, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

  • лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
  • лицата, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Предвид гореизложеното, следва извода, че в конкретния случай, ако се приеме, че лицето упражнява труд без трудово правоотношение /граждански договор/, независимо от размера на полученото възнаграждението по него, дори и да е под минималната работна заплата след приспадане на разходите за дейността, то подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО. Това е така, защото лицето е осигурено на друго основание през месеца /по трудов договор/. Възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. Осигуровките, които се дължат при този вид договори са само за фонд „Пенсии”, за универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване.

Следва да се вземе под внимание обстоятелството, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Тъй като, в разглеждания случай, лицето е осигурено на друго основание за съответните месеци, то възложителят по гражданския договор следва да се съобрази с поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на осигурителния доход за съответния месец. В разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО е определена поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски:

  1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
  2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
  3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  4. доходи за работа без трудово правоотношение.

От цитираната разпоредба става ясно, че с доходите, получени от работа по извънтрудови правоотношения, следва да се допълват доходите, посочени в чл. 4, ал. 1 от КСО. Поради тази причина и на основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване. Декларирането на доходите на основание чл. 4 от Наредбата е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен труда, както и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

В хипотезата на упражняване на труд без трудово правоотношение /граждански договор/ от физическото лице, осигурителят е чешкото дружество, което е възложител по договора за маркетингови услуги. В тази връзка е важно да се знае, че държавите – членки на Европейския съюз прилагат европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност:

и

Важен момент е определяне на приложимото законодателство. Съгласно чл. 11, т. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава – членка. Разпоредбите за определяна на приложимото законодателство са уредени в Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

В конкретния случай лицето не напуска територията на България, а възложителят по договора е установен на територията на държава-членка на Европейския съюз /Чехия/, която е различна от държавата-членка, където се полага труда, т.е. налице е специфичен случай на трансгранична ситуация.

Основно правило при определяне на приложимото законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата – членка, на чиято територия полагат труда. На основание чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава -членка се прилага законодателството на тази държава – членка.

На основание цитираната норма, в разглежданата хипотеза, физическото лице, което полага труд единствено на територията на България, е подчинено на българското законодателство, т.е. по отношение на задължителните осигурителни вноски ще се прилага законодателството на България, включително и за дейности и доходи от други държави – членки.

Съгласно чл. 21, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава – членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по – специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава – членка.

В чл. 21, т. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидена възможността работодателят, чието място на дейност не е в държавата – членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава – членка. Тази договореност не освобождава осигурителя от договореност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

С оглед гореизложеното, се налага извода, че ако лицето осъществява дейността по договора за маркетингови услуги в качеството си на физическо лице, полагащо труд без трудово правоотношение, задължението за внасяне на задължителните осигурителни вноски върху получавания доход ще бъде на чешкото дружество, което е възложител по договора и платец на дохода за работа без трудово правоотношение.

Възложителите, установени на територията на друга държава – членка, които по силата на цитирания регламент имат задължения, произтичащи от българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на дадължените лица, получават служебен номер от НАП на основание на чл. 82, ал. 4 от ДОПК.

Относно дължимите осигурителни вноски, ако физическото лице осъществява дейността по договора за маркетингови услуги в качеството си на търговец, без да има регистрация като едноличен търговец или като свободна професия

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са изброени лицата, които могат да бъдат определени като самоосигуряващи се:

т. 1 – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

т. 2 – лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

т. 4 – регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;

Считано от 01.01.2019 г., в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са включени лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Това са физическите лица, които получават доходи от стопанска дейност, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистриране като еднолични търговци.

Във връзка с упражнявана трудова дейност тези лица подлежат на задължително осигуряване като самоосигуряващи се лица. Те са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

В разглеждания казус, физическото лице извършва дейност на свой риск и за своя сметка. По смисъла на КСО то е самоосигуряващо се, но само ако е регистрирано с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, на основание на чл. 1, ал. 5, т. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Видно от цитираната разпоредба е, че за да придобие качеството на самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване, физическото лице следва да се регистрира с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец – Окд5. Декларацията се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Самоосигуряващото се лице, дохода на което се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, има задължение да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /Окд5/ в седем дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство, а именно започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.  При подаване на декларацията лицето вписва издадения идентификационен номер по БУЛСТАТ.

Самоосигуряващите се лица са задължени да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт за периодите, през които упражняват съответната трудова дейност. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Здравното осигуряване на горепосочените лица е по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Те дължат авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по – малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.