Голяма част от работодателите оптимизираха разходите си, за да оцелеят компаниите им и това е една от най – явните последици от въведените мерки срещу епидемията от коронавирус. Едно от перата, които бяха редуцирани, се оказа, че са разходите за работна заплата. В резултат на това се стигна до съкращаване на работници и служители, които се регистрираха в Бюрото по труда, за да се възползват от правото си да получават парично обезщетение за безработица. Освен натоварването на социалните системи, на повърхността изплува друг сериозен проблем. Оказа се, че голяма част от регистрираните безработни са били осигурявани върху минимални осигурителни прагове. Ето защо размерът на обезщетението за безработица се оказа крайно недостатъчен, за да покрият свои минимални потребности. Така мнозина българи се оказаха в ситуация да се стремят към обезщетение за безработица, но тъй като то е недостатъчно, да търсят и алтернативни източници на доход, т.е да работят под някаква форма.

Логично възникват въпроси от типа на:

Възможно ли е физическо лице, което получава парично обезщетение за безработица, през същия период да полага труд срещу определено възнаграждение? Възможно ли е това да е в рамките на закона? Възможно ли е човек да се спаси от водовъртежите на „сивия сектор“ в тези трудни времена?

Настоящата статия ще ви предложи не само отговори на тези и други въпроси, но и ще посочи на работодателите, които изпитват необходимост от работници за еднократно извършване на определен вид дейност, конкретни решения.

И да … законно е, но при спазване на определени условия.

На основание чл. 54а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Освен това, тези лица трябва да покриват следните изисквания:

  • имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
  • не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
  • не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава.

На задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, подлежат лицата, които:

  • полагат труд без трудово правоотношение, т.е. полагат труд по т.нар. граждански договор и
  • получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

Когато лицата, които полагат труд по граждански договор, са осигурени на друго основание през съответния месец /например по трудово правоотношение/, независимо от размера на полученото възнаграждение по гражданския договор /без значение дали е равно, под или над минималната работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността/, тези лица подлежат на задължително осигуряване.

Предвид гореизложеното и на основание на цитираните разпоредби, когато безработни лица полагат труд единствено и само въз основа на сключен граждански договор и получават месечно възнаграждение под минималната работна заплата за страната /610 лева за 2020 г./, след намаляването с разходите за дейността от 25 на сто, тези лица не подлежат на задължително осигуряване. Следователно те имат право да продължат да получават своето паричното обезщетение за безработица.

При започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, то е длъжно да декларира настъпването на това обстоятелство пред НОИ в срок до 7 работни дни.

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Пример 1:

Безработно лице, което получава парично обезщетение от Бюрото по труда, сключва граждански договор за извършване на консултантска услуга. Възнаграждението по договора е в размер 700 лева. Ще има ли право да продължи да получава обезщетението за безработица в този случай:

  1. Договорено възнаграждение – 700 лева
  2. Нормативно признати разходи за дейността – 175 лева /700 лева х 25%/
  3. Възнаграждение след намаляване с разходите за дейността – 525 лева.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, тъй като безработното лицето не е осигурено на друго основание и размерът на полученото възнаграждение по гражданския договор е 525 лева, т.е. то е под минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, въпросното лице не подлежи на задължително осигуряване. В този случай лицето не губи правото си да получава своето парично обезщетение за безработица.

Пример 2:

Безработно лице, което получава парично обезщетение от Бюрото по труда, сключва граждански договор за извършване на маркетингово проучване. Възнаграждението по договора е в размер 1000 лева. Ще има ли право да продължи да получава обезщетението за безработица в този случай:

  1. Договорено възнаграждение – 1000 лева
  2. Нормативно признати разходи за дейността – 250 лева /1000 лева х 25%/
  3. Възнаграждение след намаляване с разходите за дейността – 750 лева.

Безработното лицето не е осигурено на друго основание. Тъй като размерът на полученото възнаграждение по гражданския договор е 750 лева, т.е. то е над минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, въпросното лице подлежи на задължително осигуряване. Оттук следва, че то ще загуби правото си на парично обезщетение за безработица.