Често в практиката се случва собственикът на ЕООД /или съдружници в ООД/ да финансира фирмата си със собствени средства. Не рядко размерът на това финансиране надхвърля 10 000 лева.

Често в практиката се случва собственикът на ЕООД /или съдружници в ООД/ да финансира фирмата си със собствени средства. Не рядко размерът на това финансиране надхвърля 10 000 лева.

В такива случаи възниква въпросът: следва ли да се декларира тази сума от собственика като физическо лице в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в частта за деклариране на заеми?

Ако едноличният собственик на капитала е направил финансовата помощ на основание чл. 134 от Търговския закон, то това не е заем, а ДОПЪЛНИТЕЛНА ПАРИЧНА ВНОСКА. Това НЕ Е ЗАЕМ и не следва да се декларира в ГДД съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Там се декларират ЗАЕМИТЕ.

Ако допълнителната парична вноска не е върната към края на отчетната година, то тя се посочва в ГДД по чл. 92 от ЗКПО в частта за свързани лица.

От икономическа гледна точка, допълнителната парична вноска е предпочитан начин за финасиране на дейността, тъй като е свързана с по – малко разходи за предоставяне от банков кредит например. Друго предимство е, че може да бъде предоставена на фирмата без да се дължат лихви, което няма как да се случи при ползване на банков кредит.

Нормативна уредба:
Съгласно чл. 134, ал. 1 от Търговския закон по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок.
Задължението за вноски в капитала произтича от Решение на Общото събрание за покриване на загуби на фирмата и необходимост от парични средства за дейността му. Следователно, в този случай говорим за възникване на задължение за физическото лице в качеството му на собственик /съдружник при ООД/, а не за изразяване на свободната воля, каквото е налице за заемодателя при договора за заем.

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:
Тези вноски действително трябва да отговарят на всички условия за допълнителна парична вноска, а именно наличие на загуба и временна необходимост от парични средства.
Когато това основно условие липсва, се приема, че е налице заем, а не допълнителна парична вноска по смисъла на чл. 134 от ТЗ и съответно предоставените суми следва да се декларират, тъй като непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година се декларира в ГДД по чл. 50, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.