Като имаме предвид проблемът с междуфирмената задлъжнялост, би било полезно да разгледаме темата относно обезценката и данъчното третиране при отписване на несъбираеми вземания. Лошото е, че най – вероятно ще има суми, които поради една или друга причина едва ли ще си възстановите дори и да заведете дело. А относно завеждането на съдебни дела, моят личен съвет е добре да проучите фирмата – длъжник,  нейното финансово състояние, тъй като в повечето случаи дори и да заведете дело, резултатът ще бъде допълнително разходи за съдебни такси, адвокати, вещи лица и т.н., без да се стигне до желания от вас резултат, т.е. към вземането от вашия длъжник ще натрупате още суми, които дори и да спечелите делото никога няма да си възстановите.

Неприятната новина е, че не стига, че няма да ви платят за свършената от вашата фирма услуга или доставена стока, а на всичко отгоре ще платите и данъци ….. Добрата новина е, че фирмата може да отпише вземанията с изтекъл давностен срок, като осчетоводеният разход от отписването ще бъде признат за данъчни цели, при условие, че са налице неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо, т.е. след определен период от време и при определени условия с несъбраната сума от вашия длъжник ще си намалите финансовия резултат. Би следвало да бъдат анализирани причините за отписването на всяко едно вземане, което би могло да се случи при инвентаризация на вземанията.

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА НА ВЗЕМАНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА НЕЙНОТО ПОЛЕЗНО ВЛИЯНИЕ

С чл. 28 от Закона за счетоводството на фирмите, чиито нетни приходи от продажби надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, се вменява задължението да извършват най – малко веднъж годишно инвентаризация на активите и пасивите, в това число на вземанията и задълженията, с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. Инвентаризация може да се извърши и по решение на ръководителя на фирмата, независимо че фирмата може и да няма задължение за това, тъй като нетните приходи от продажби не надвишават 200 000 лв.

Инвентаризацията на вземанията и задълженията е абсолютно полезна, тъй като практиката показва, че много често поради подценяването и неизвършването на такава, се стига дотам, че собствениците на фирми остават неинформирани относно несъбрани парични суми и не че длъжникът не е искал да ви ги плати, но пък и след като никой не си ги е потърсил …

Какви са ползите от инвентаризацията на вземанията и задълженията в края на годината:

  1. Ще си равните разчетните отношения с клиенти и доставчици. При наличие на различия, своевременно ще се установи причината за разликата и ще бъде отстранена.
  2. В комуникация с контрагента ще се изясни въпросът относно събираемостта на вземания, ще бъде възможно да се класифицират евентуално като трудносъбираеми, ще се прецени и вземе решение за обезценка
  3. Ще бъдат установени вземанията и задълженията с изтекла давност, което дава възможност за тяхното отписване и признаване на счетоводния разход за данъчни цели.

Няколко пъти бе споменато за погасителна давност …. Погасителната давност е определен в закона период, след изтичането на който се погасява правото на кредитора да осъди длъжника да изпълни принудително своето задължение към кредитора. Т.е. след изтичане на давностния срок вие като кредитор ще загубите правото си да потърсите дължимите суми от вашия длъжник по съдебен ред. Ето защо по – горе споменах за полезността на инвентаризацията на вземанията, поне един път годишно. Много често поради немарливост и неоглеждане се стига до пропускането на този срок.

И сега да уточня, че с изтичане на давностния срок се погасява правото на кредитора да търси парите си по съдебен ред, което не означава, че длъжникът не може да ви плати доброволно след този срок. А ако случайно длъжникът се е объркал и е изпълнил своето парично задължение към вас, то той не може да си иска парите обратно.

СЕГА ДА ВИДИМ ВИДОВЕТЕ ДАВНОСТ

Погасителната давност е определена в чл. 110 и чл. 111 от Закона за задълженията и договорите. Тя бива два вида:

  • Петгодишна давност – с нейното изтичане и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок
  • Тригодишна давност – с нейното изтичане и се погасяват:
    1. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност
    2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор
    3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

ОБЕЗЦЕНКА НА ВЗЕМАНИЯ

При инвентаризация на вземания и анализиране на възможността за тяхното събиране, би могло да се стигне до управленско решение за обезценка на несъбираемите вземания, с цел вярно представяне на финансовите отчети.

Вземанията, които са възникнали във фирмата в резултат на предоставяне директно на парични суми или в резултат на продажбата на стоки или услуги, са класифицирани като финансов актив в СС 32 Финансови инструменти. При положение, че са налице условията по стандарт, те ежегодно трябва да бъдат обезценявани или отписвани.

При обезценка на вземанията, в зависимост от количеството и характера им, събираемостта на всяко вземане трябва да се преценява индивидуално и на база възможния риск от несъбиране на вземането да се направи обезценка, като критериите са съобразени с възприетите правила, заложени в счетоводната политика на фирмата.

Конкретният анализ на риска от несъбираемост на всяко вземане и прилагане на различна обезценка е възможно при малко на брой вземания и сравнително големи суми за всяко едно.

Когато фирмата има голям брой длъжници със сравнително малки парични задължения е по – удобно да се прилага обезценка с приет процент общо на вземанията в просрочие към всички вземания. Например би могло да се възприеме и заложи в счетоводната политика, всички вземания с просрочие над 360 дни към края на годината да бъдат обезценявани на 100%.

ДА ВИДИМ ДАНЪЧНО ПРИЗНАТ ЛИ Е НАЧИСЛЕНИЯ РАЗХОД ЗА ОБЕЗЦЕНКА НА ТРУДНОСЪБИРАЕМИТЕ ВЗЕМАНИЯ

За по – лесно да разгледаме конкретен пример, а именно към 31.12. на отчетната година:

  1. Направили сте обезценка и съответно сте начислили разход за обезценка на вземания в размер на 10 000 лв.
  2. Не е изтекъл давностния срок, но поради една или друга причина сте отписали вземане от ваш клиент в размер 13 000 лв.
  3. Изтекъл е давностния срок на вземането от ваш клиент, чийто размер е 5 000 лв. и сте го отписали на разход
  4. Не е изтекъл давностният срок на вземането от клиента, но след проверка в Търговския регистър, сте установили, че е ТЪРГОВЕЦЪТ Е ЗАЛИЧЕН – размерът на вземането е 15 000 лв. и сте го отписали.
  5. Разполагате със съдебно решение, където е присъдено във ваша полза, длъжникът да ви плати 20 000 лв. при отчетна стойност на вземането 50 000 лв. Начислили сте разход от отписване на вземане в размер 30 000 лв.

ОТГОВОРИТЕ НА ПЕТТЕ ВЪПРОСА ЩЕ ОТКРИЕМ В РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 34 И ЧЛ. 37 ОТ ЗКПО

Съгласно чл. 34 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават в годината на счетводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или предходна година не е настъпило някое от обстоятествата по чл. 37.

С разпоредбата на тази норма, залегнала в закона, отговорихме на ПЪРВИ И ВТОРИ ВЪПРОС, А ИМЕННО РАЗХОДА ЗА ОБЕЗЦЕНКА НА ВЗЕМАНИЯТА В РАЗМЕР НА 10 000 ЛВ, КАКТО И ОТПИСАНОТО ВЗЕМАНЕ ПРЕДИ ИЗТИЧАНЕ НА ДАВНОСТНИЯ СРОК В РАЗМЕР 13 000 ЛВ. НЕ СА ДАНЪЧНО ПРИЗНАТ РАЗХОД В ГОДИНАТА НА ТЯХНОТО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ, Т.Е. СЪС 23 000 ЛВ. СЛЕДВА ДА ПРЕОБРАЗУВАТЕ В УВЕЛИЧЕНИЕ СЧЕТОВОДНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 34, АЛ. 1.

В случай, че следващата година, поради подобряване на платежоспособността, вашия клиент ви погаси част от обезцененото вземане, то следва да се направи корекция. Възстановената обезценка следва да се отчете като текущ приход.

Т.Е. В ГОДИНАТА НА НАЧИСЛЯВАНЕ НА РАЗХОДА ЗА ОБЕЗЦЕНКА, ВИЕ СТЕ ПРЕОБРАЗУВАЛИ СЧЕТОВОДНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ С НАЧИСЛЕНИЯ СЧЕТОВОДЕН РАЗХОД ЗА ОБЕЗЦЕНКА /В НАШИЯ СЛУЧАЙ  10 000 ЛВ./. НА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА ДЛЪЖНИКЪТ ПОГАСЯВА 4 000 ЛВ. ОТ ТАКА ОБЕЗЦЕНЕНОТО ВЗЕМАНЕ, В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО ВЪЗСТАНОВЕНАТА ОБЕЗЦЕНКА Е ОТЧЕТЕНА КАТО ТЕКУЩ ПРИХОД. ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ, СЧЕТОВОДНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕОБРАЗУВА В НАМАЛЕНИЕ С ОТЧЕТЕНИТЕ ПРИХОДИ В РАЗМЕР НА 4 000 ЛВ.

Отговорихме на първи и втори въпрос. Сега да обърнем внимание на следващите три въпроса. Техният отговор ще търсим в разпоредбата на чл. 37 от ЗКПО, който вече споменахме.

В чл. 37 от ЗКПО е записано, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

  1. Изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
  2. Възмездно прехвърляне на вземането;
  3. Производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
  4. Влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
  5. Преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон
  6. При заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
  7. Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението

Въз основа на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 6 от цитирания закон не следва да се преобразува счетоводния финансов резултат в увеличение с отчетения текущ разход в размер на 20 000 лв. от отписаните вземания от клентите по трети и четвърти въпрос, защото към датата на отписването са настъпили обстоятелствата в посочената разпоредба и така осчетоводения разход е признат данъчен разход по силата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.

Въз основа на чл. 37, ал. 1, т. 4 от цитирания закон, счетоводния финансов резултат не следва да се преобразува в увеличение с отчетения текущ разход в размер на 30 000 лв. Това е размерът на неприсъденото вземане по силата на влязло в сила съдебно решение, въз основа на което вие го отписвате на разход.