Дружество, регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, ще осъществява продажби в ЕС през платформата за електронна търговия Амазон. Стоката, предмет на търговията, ще се закупува от България и ще се изпраща в склад на Амазон в Германия, откъдето чрез платформата ще се продава на лица, които не са регистрирани по ДДС. До тяхната реализация, стоките ще бъдат съхранявани в склада на Амазон. Българското дружество е регистрирано за целите на ДДС в Германия /има немски ДДС – номер/. Дружеството няма да осъществява друга търговска дейност на територията на България.
Въпросите, на които ще отговорим са:
- Българското дружество има ли право да упражни правото на приспадане на данъчен кредит съгласно ЗДДС за закупените стоки от България?
- Българското дружество има ли право на ускорено възстановяване на ДДС за закупените стоки, предмет на търговията?
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
С текста на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, законодателят урежда ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит.
На основание чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато:
- стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по – общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
С други думи казано, правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с доставките, които извършва данъчно задълженото лице. За да е налице право на приспадане на данъчен кредит, закупените стоки и услуги трябва да се използват за последващи облагаеми доставки.
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС за възмездна вътреобщностна доставка на стоки се приема и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка по реда на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС са регламентирани в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС.
Предвид цитираните разпоредби и при положение, че данъчно задълженото лице:
- извършва трансфер на стоки в рамките на неговата икономическа дейност;
- е регистрирано за целите на ЗДДС и
- е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която завършва транспорта,
следва че е налице възмездна вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, която по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС подлежи на облагане с нулева ставка на данъка.
На основание гореизложеното и при положение, че закупените стоки ще се използват за целите на икономическата дейност, за българското дружество ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки по реда на чл. 69 от ЗДДС, при спазване на ограниченията на чл. 70 и условията на чл. 71 от закона.
За българското дружество ще възникне право на ускорено възстановяване на декларирания ДДС за възстановяване по справка – декларация при наличието на определени условия, предвидени в разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка – декларация, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка.
Както споменахме по – горе, когато данъчно задължено лице, регистрирано по реда на ЗДДС, извършва трансфер на стоки в рамките на икономическата си дейност и е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която приключва транспортът, е налице възмездна вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. Тази вътреобщностна доставка подлежи на облагане с нулева данъчна ставка по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
Видно от разпоредбата на чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в обхвата на доставките, даващи право на ускорено възстановяване на ДДС, се включват и вътреобщностните доставки. Законодателят не поставя ограничения в основанието, на което доставките се определят като вътреобщностни, за да бъде приложено ускореното възстановяване на данъка.
Ето защо, за целите на ускореното възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, при определяне на съотношението от 30 на сто, участват данъчните основи на вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Следва да се има предвид обстоятелството, че на основание чл. 68, ал. 6 от ППЗДДС, сумите от получените от лицето авансови плащания по доставки не се включват при изчисляване съотношението по чл. 92, ал. 3 от закона.
