Дружество предоставя ваучери за храна на наетия персонал по трудово правоотношение. Един от служителите е назначен на втори трудов договор при същия работодател.

Ще отговорим на въпросите:

  1. Служителят има ли право да получи ваучери за храна по допълнителния трудов договор, при положение че получава при същия този работодател ваучери на стойност 60 лв. по основния си трудов договор?
  2. Как ще се приложи хипотезата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, в случай че лицето има право да получи ваучери за храна и по втория трудов договор? Работодателят следва ли да обложи с данък върху разходите, разхода за ваучери на наетото лице по втори трудов договор?
  3. Сумата подлежи ли на облагане с данък по реда ЗДДФЛ?
  4. Дължат ли се осигурителни вноски върху стойността на ваучерите за храна по втория трудов договор?

Правно основание за сключване на втори трудов договор е разпоредбата на чл. 110 от Кодекса на труда. На основание цитираната норма е възможно работникът или служителят да сключи трудов договор за полагане на допълнителен труд със същия работодател. Тази разпоредба предоставя правото на работника или служителя да сключи трудов договор при работодателя, при когото работи при следните условия:

  • възложената работа на работника или служителя по втория трудов договор трябва се различава от неговите задължения по основния трудов договор и описани в длъжностната характеристика, която е неразделна част от него;
  • възложената работа по втория трудов договор трябва да се извършва извън установеното работно време за основния договор.

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Съгласно буква „б” от същата разпоредба, социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна. Дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Съгласно цитираната норма „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

  1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
  2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
  3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.

На основание цитираните разпоредби, може да се направи извода, че за да не облага с данък върху разходите, социалните разходи под формата на ваучери за храна до 60 лева месечно за всяко наето лице, работодателят следва да изпълни поставените изисквания в чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.

Тук е момента и е важно да обърнем внимание, че едно от условията, които въвежда закона, е договореното основно месечно възнаграждение на лицето, в месеца на предоставяне на ваучерите, да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Това означава, че за всеки един от трудовите договори, сключени с лицето /основен и втори/, в месеца на предоставяне на ваучерите, работодателят трябва да прави сравнение на договореното основно месечно възнаграждение на лицето със средномесечното договорено основно възнаграждение за предходните три месеца, за да прецени дали е спазено изискването на закона за необлагане на разходите за ваучери за храна.

Предвид цитираните норми на ЗКПО и липсата на законова норма, която да ограничава получаването на ваучери за храна по два трудови договора от един и същ работодател, следва извода, че ваучерите за храна, предоставени на лицето по втория трудов договор със същия работодател в размер до 60 лв. месечно не трябва да бъдат облагани.

Във връзка с гореизложеното се налага заключението, че ако работодателят изпълнява гореизброените изисквания, въведени с разпоредбите на чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, то не следва да облага с данък върху разходите, социалните разходи за ваучери за храна до 60 лв. месечно за наетото лице по основен и втори трудов договор, независимо от обстоятелството, че въпросното физическо лице, наето по два трудови договора ще получи ваучери за храна на стойност над 60 лв. месечно /120 лв./. Не е налице превишение на необлагаемата сума от 60 лв. месечно, тъй като за всеки един от трудовите договори поотделно размерът на предоставените ваучери за храна е в рамките на тази сума.

Данъчно третиране съгласно ЗДДФЛ

Ваучерите за храна, определени като социални разходи в натура, които са предоставени от работодателя при изпълнение на условията, поставени от ЗКПО, попадат в изключените от облагане доходи на основание чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ и чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ. В съответствие с цитираните разпоредби, разходите за ваучери за храна не представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол, когато са получени в размера и по реда на ЗКПО или когато са обложени по реда на ЗКПО.

Предвид посочените норми на ЗКПО и ЗДДФЛ и липсата на поставено ограничение от законодателя за получаването на ваучери за храна от един и същ работодател по основен и втори трудов договор и предвиждаща облагане на физическото лице за ваучери, получени по втория трудов договор при същия работодател, следва че доходите, придобити от наетото лице по втория трудов договор под формата на ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно по всеки един от трудовите договори, не следва да бъдат облагани с данък по реда на ЗДДФЛ. Дори при превишаване на сумата от 60 лв., данъчното облагане ще се извърши при работодателя, а не при физическото лице, придобило дохода.

Прилагане на осигурителното законодателство

Разпределението на средствата за социални разходи се извършва при спазване разпоредбите на чл. 293 от Кодекса на труда /КТ/. Начинът на използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. Те могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, за задоволяване на социално – битовите и културните потребности на наетите лица, изброени в разпоредбата на чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. На основание на цитираната разпоредба от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от КСО.

Разпоредбите на КСО в тази насока са детайлизирани в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изведени случаите, при които върху социалните разходи не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата осигурителни вноски не се начисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

Предвид цитираните разпоредби, следва че когато средствата са предоставени под формата на ваучери за храна, стойността им е до 60 лв. месечно и са изпълнени условията на чл. 209, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКПО, те ще попаднат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата и върху тях не се дължат осигурителни вноски.

Когато изплатените средства под формата на ваучери за храна, са в размер над 60 лева месечно, те излизат от обхвата на необлагаемите социални разходи по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и върху тях следва да се внасят осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 12 от КСО.

В конкретния случай, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата е обвързана с данъчното третиране на тези разходи по ЗКПО и ако по всеки един договор, работодателят спази изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 12 и 3 от ЗКПО, то той не дължи осигурителни вноски върху изплатените от него средства под формата на   ваучерите за храна до 60 лв., независимо от факта, че стойността на ваучерите за храна, които лицето ще получи общо за месеца по двете правоотношения е 120 лв. /2 по 60 лв./.