Във връзка с изпълнение на сключени договори с чуждестранни контрагенти, българско дружество се налага да командирова свои служители в съответните страни. В условията на пандемия, едно от условията за пътуването и влизането на територията на съответната страна е представянето на официален документ, удостоверяващ липсата на заразяване, т.е. представянето от страна на командирования служител на отрицателен PCR тест. В тази връзка се налага извършване на PCR тестове на командированите служители. Също така, често се налага дружеството да прави тестове на определени групи служители, с оглед осигуряване на безопасни и здравословни условия на работа за всички работещи. Направените разходи са за сметка на дружеството. Разходите за направените PCR тестове са документирани с издадена фактура от съответната лаборатория.

Възникват следните въпроси:

  1. Следва ли да бъдат третирани като социални разходи и съответно облагани с данък върху разходите по реда на ЗКПО?
  2. Представляват ли необходимо присъщ разход за дейността направените разходи за PCR тестове и следва ли да се третират като данъчно признат разход по смисъла на ЗКПО?

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол. Дефиниция на понятието социални разходи, предоставени в натура се съдържа § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Съгласно цитираната норма, социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и…